— Започва се…
— Какво? — стоящият зад мен Алекс Тримбъл скочи и постави пръст на слушалката си. — Има проникване през северния път ли? Вайпър! — извика той в радиостанцията си. — Вайпър, чуваш ли ме, Вайпър? — Алекс тутакси стигна до мен, улови ме за ръка и ме издърпа. — В съвещателната зала, господин президент! Трябва да изолираме мястото. Там е най-безопасно…
— Оставам тук.
Алекс ме дърпаше непоколебимо.
— Не, сър, трябва веднага да дойдете с мен.
— Тогава и те идват — заявих.
— Добре. Да вървим.
Девин изключи лаптопа си. Всички се втурнахме към съвещателната зала.
В този момент се чуха изстрели в далечината.
ГЛАВА 100
След като белият ван връхлетя и помете барикадата, Лойжик забави, почти спря, търсеше неотбелязания черен път. Ето го. Беше го подминал. Спря, даде на заден, върна се и зави наляво. Ако не му бяха казали, че е тук, изобщо нямаше да го забележи.
Пътеката беше тясна, колкото по нея да се движи един автомобил. И беше тъмна, светлината от залязващото слънце изобщо не стигаше дотук от високите дървета, които я обгръщаха от двете страни. Лойжик стисна волана и издал шия напред, бавно започна да ускорява, въпреки че не можеше да кара достатъчно бързо заради неравния терен.
До хижата оставаше само половин миля.
На езерото се водеше престрелка.
Екип „Две“ задейства димни гранати и обсипа лодката на Тайните служби с куршуми от АК-47. Лодката отвърна със стрелба с картечница, принуди нападателите да се снишат на палубата и да използват корпуса на лодката си като прикритие.
Малкото останали на брой агенти на Тайните служби скочиха да покрият задния двор. Тръгнаха към пристана, вдигнаха оръжие и също отговориха на стрелбата от моторницата на екип „Две“.
Щом агентите стигнаха до пристана и насочиха цялото си внимание към лодката, от която се извършваше нападението, Бах прекоси двора, възползвайки се от тъмнината и разсейването на агентите, и скочи през отворения прозорец на пералното помещение в сутерена.
ГЛАВА 101
Алекс Тримбъл затвори и заключи тежката врата на съвещателната стая. Извади телефона от джоба си и го включи.
Девин седеше на стол с отворен лаптоп, готов за действие.
— Давай, Девин — казах. — Задействай вируса.
Погледнах през рамото на Алекс към неговия телефон. Тайните служби бяха монтирали камери на покрива и двамата с Алекс наблюдавахме кадрите от онази, която сочеше на север — бял ван напредваше по черния път към нас
— Къде си, Вайпър? — извика Алекс на радиостанцията.
Сякаш следвайки указания на режисьор, хеликоптер на военноморските сили, част от новата ескадрила бойни хеликоптери „Вайпър“, се появи и се спусна над вана откъм задната част. От крилото му излетя ракета въздух-земя и се насочи в спирала към вана.
Автомобилът избухна в кълбо от оранжев пламък и се превъртя няколко пъти, като накрая остана неподвижен на една страна. Агентите на Тайните служби бавно тръгнаха напред, с готови за стрелба автомати…
Алекс натисна бутон и се показа друга картина: гледахме на югоизток, към престрелката при езерото, агентите на лодката и тези на пристана обстрелваха моторница, опитваха се с всички сили да й попречат да стигне до брега.
С пръст, притиснат към слушалката в ухото му, Алекс извика в радиостанцията:
— Навигатор, разчистете пътя! Разчистете пътя! Всички агенти да се отдръпнат за Вайпър!
След тези думи лодката на Тайните служби промени курса си и тръгна на заден, отдалечаваше се от моторницата, която извършваше нападението. Агентите на пристана се отдръпнаха и залегнаха на земята.
Хеликоптерът пристигна, изстреля още една ракета и изпепели моторницата, издигна се огнено кълбо и мощна струя вода от езерото. Лодката на Тайните служби също се преобърна.
— Сега искам доклад от морските пехотинци! — извика Алекс в радиостанцията си, веднага преминал към следващия етап. Морските пехотинци, разположени във „Вайпър“ на местно летище, бяха негова идея, така около хижата имахме лека охрана, но наблизо чакаше тежко подкрепление.
— Агентите във водата! — побутнах Алекс по рамото.
Той свали радиостанцията си.
— Имат спасителни пояси. Добре са. — Отново заговори на радиостанцията. — Къде са моите морски пехотинци? Трябва ми доклад за жертвите!
— Добре, вирусът е задействан на сървъра в Пентагона — обади се Девин.
Обърнах се към него, докато Алекс се отдалечи към вратата на съвещателната зала и продължи да крещи заповеди.