— Да видим дали ще проработи. — Девин издиша, след като беше затаил дъх. — Помолете се.
Затрака по клавишите. Вече нямахме смартскрийн, около който да се струпаме, затова наблюдавах през рамото му, заедно с Кейси и Оги, докато той изваждаше параметрите на файловете, за да провери дали маркираните като изтрити файлове ще оцелеят.
— Това е нула — казах, вперил поглед в долната част на прозореца с параметрите. — Нулата е лош знак, нали?
— Той… не, не… — заекна Девин. — Пренаписва файловете.
— Не ги ли изтри? — попитах. — Маркира ги като из…
— Да, да, да. — Девин сграбчи вбесен лаптопа. — Мамка му!
Гледах същите параметри на файловете, прозорците с низходящи редици от думи и числа, но виждах нула в дъното.
— Защо не се получава? — попитах. — Какво…
— Може би не сме успели да възпроизведем напълно вируса в нашите тестове — предположи Оги. — Онази част, която не успяхме да дешифрираме.
— Пропуснали сме нещо — каза Кейси.
Кръвта ми замръзна.
— Сървърът на Пентагона ще бъде заличен, така ли?
Кейси вдигна ръка към слушалката в ухото си.
— Повторете! — каза, затвори съсредоточено очи. — Сигурно ли е?
— Какво, Кейси?
Обърна се към мен.
— Господин президент, екипът ни в Пентагона казва, че… вирусът, който току-що активирахме, е дал команда за изпълнение из цялата система. Вирусът се е задействал в Министерството на финансите… — потупа по ухото си, — в Департамента за вътрешна сигурност. В Министерството на транспорта. Нав… навсякъде, сър. — Погледна към телефона си. — И на моя телефон също.
Посегнах към моя.
— Къде ми е телефонът?
— О, не — каза Оги. — О, не, о, не, о, не.
— И на моя телефон — каза Девин. — Разпространява се. Господи, разпространява се навсякъде! Вирусът атакува наред.
Кейси приклекна, уловила се за косите.
— Задействал се е — каза. — Бог да ни е на помощ.
За миг останах като вцепенен, не можех да повярвам. Дълбоко в себе си не бях спирал да вярвам, че няма да се стигне дотук, че ще измислим решение.
„Бог да ни е на помощ“ бяха точните думи.
Настъпили бяха Тъмните векове.
ГЛАВА 102
Частният самолет се приземи на тясна писта извън Загреб. Сулиман Синдурук се протегна, стана и слезе по стъпалата.
Посрещнаха го двама мъже с преметнати на рамо пушки. Високи, мрачни мъже, на чиито лица се четеше уважение и признателност към Сули. Последва ги до джипа. Те се качиха отпред, а той отзад. Скоро се озоваха на двулентов път, който минаваше покрай връх Медведница, толкова величествен в своята…
Подскочи от звука на телефона си. Очакваше този сигнал. Като от избухваща бомба. Мелодията, която беше запазил специално за случая.
Беше подранил с няколко часа. Американците сигурно са се опитали да го изтрият.
Отвори съобщението и прочете сладостните думи: „Вирусът е активиран“.
Затвори очи и остави топлината на удовлетворението да го завладее напълно. Няма нищо по-сексапилно от хубавото, разрушително пренаписване, силата, която можеше да разгърне от клавиатура на хиляди километри от случващото се.
Докато джипът пътуваше и вятърът духаше в тила му, той се наслади на надигналата се у него вълна. Той го беше направил.
Той беше човекът, променил хода на историята.
Той беше човекът, принудил единствената световна суперсила да рухне на колене.
Той беше човекът, който скоро щеше да е достатъчно богат, за да се наслаждава на живота.
ГЛАВА 103
— Не може да бъде!
— Не, боже, не…
Около мен цареше паника, носеха се проклятия и вопли. Тялото ми трепереше, все още не можеше да повярва, очакваше да се пробуди от кошмара. Тръгнах към компютъра в съвещателната зала, подсигурен с отделна линия, до която „Тъмните векове“ не можеха да достигнат.
Преминали бяхме към фазата на намаляване на щетите от заплахата. Трябваше да се свържа с Каролин.
Най-напред щях да уведомя водачите на партиите в Конгреса — да накарам Камарата и Сената възможно най-скоро да приемат законите за въвеждане на военно положение на територията на цялата страна, за премахване на неприкосновеността на личността, за широки правомощия на изпълнителната власт, която да наложи контрол на цените и дажби.
Второ: да пристъпя към прилагането на указите…
— Чакайте, ама какво? — извика Девин. — Чакайте, чакайте, чакайте! Кейси, погледни тук.
Кейси се втурна към него. Аз също.
Девин работеше по компютъра, с някакъв метод за ускорено превъртане прескачаше от едни файлове на други.