— Слушай, Кари, слушай. Нямам време за обяснения. Разполагаме с по-малко от шест минути, преди вирусът да се задейства.
Чух как Каролин ахна.
— Има парола — продължих. — Нина е създала парола, с която вирусът може да бъде спрян. Ако разберем каква е, можем да спрем вируса във всички системи. Ако не успеем, ще се задейства навсякъде — ще настъпят Тъмните векове. С техниците опитахме всичко. Само гадаем. Нуждая се от най-умните хора, които познавам. Нуждая се от нашия екип по национална сигурност. Събери всички.
— Всички ли? — попита тя. — И вицепрезидента?
— Вицепрезидентът е най-важният — казах.
— Да, сър.
— Тя е била, Кари. Ще ти обясня по-късно. Ти също трябва да знаеш. Току-що наредих да бъде претърсен кабинетът на вицепрезидента в Западното крило. Когато дойдат от ФБР, вероятно някой ще ти обясни. Остави ги да работят.
— Да, сър.
— Събери всички за конферентен разговор и ме включи от президентския хеликоптер, на който се намирам в момента.
— Да, сър.
— Веднага, Кари. Имаме… пет минути.
ГЛАВА 111
Минах покрай Девин и Кейси, които бяха рухнали на кожените седалки в централната част на президентския хеликоптер. По лицата им се четеше крайно изтощение, косите им бяха лепкави от пот, очите им се взираха надолу. Преминали бяха през истинска преса и бяха направили всичко по силите си. Повече нямах нужда от тях. Дошъл беше моят ред и на екипа по национална сигурност.
И на Оги, най-близката връзка, която имахме с Нина.
Влязох в задната кабина и затворих вратата зад себе си, след като пуснах Оги да мине. Ръцете ми трепереха, когато вдигнах дистанционното за телевизора с плосък екран и натиснах бутон. Веднага се появиха осем лица — Лиз, Каролин и „кръгът на шестимата“.
Оги седеше в едно от кожените кресла, в скута му лежеше лаптопът, готов беше да пише.
— Каролин обясни ли ви? — обърнах се към екипа си на екрана на телевизора. — Има парола и трябва да я…
Погледнах телефона си, който имаше собствен таймер, синхронизиран с таймера на вируса.
4:26
4:25
— …отгатнем за четири минути и половина. Опитахме всякакви варианти на името й, името на Оги, на Сулиман Синдурук, Абхазия, Грузия, „Синове на джихада“. Трябват ми идеи, хора, и то веднага.
— На коя дата е родена? — попита директорът на ЦРУ Ерика Бийти.
Лиз, която държеше досието на Нина, отговори:
— Според нас на 11 август 1992-ра.
Дадох знак на Оги.
— Опитай с 11 август 1992, август 11 1992 или я изпиши с числа и тирета 8-11-92.
— Не — обади се Ерика. — Европейците поставят датата преди месеца: 11-8-92.
— Правилно — обърнах се към Оги, сърцето ми биеше лудо. — Опитай и двата варианта, ако питаш мен.
Записа бързо, свел глава, съсредоточено сбърчил чело.
— Не — каза след първия опит.
— Не — каза след втория.
— Не — каза след третия.
— Не — каза след четвъртия.
3:57
3:54
Погледнах вицепрезидента Кати Бранд, която до този момент запазваше мълчание.
Внезапно тя вдигна глава.
— Ами семейството й? Имена на нейни близки. Майка, баща, братя или сестри.
— Лиз?
— Майката се казва Надя, н-а-д-я, моминско име неизвестно. Бащата е Михаил, м-и-х-а-и-л.
— Опитай, Оги, всички варианти — главни букви, малки, обикновени, каквото трябва. Опитай и с имената им заедно.
Което, естествено, означаваше и всички комбинации от разстояния и главни букви. Всяко предположение имаше множество варианти. Всеки вариант отнемаше време.
— Давайте предложения, докато пише, хора. Братята и сестрите са добра идея. Ами…
Щракнах с пръсти, спрях насред думата.
— Нина е имала племенница, нали? Нина ми каза, че била убита при бомбардировка. Нина получила шрапнел в главата. Знаем ли името на племенницата? Лиз? Оги?
— Нямам такава информация — каза Лиз.
— С имената на роднините не се получава — каза Оги. — Пробвах всички комбинации.
3:14
3:11
— Ами племенницата, Оги? Казвала ли ти е за племенницата?
— Май… Името й започваше с р…
— Започваше с р, така ли? Трябва ми повече от „започваше с р“. Хайде, хора!
— Какво я е движело? — попита Каролин. — Какво е било важно за нея?
Погледнах към Оги.
— Свобода? Опитай.
Оги написа думата, поклати глава.
— Номерът на паспорта й — предложи секретарят по отбраната Доминик Дейтън.
Лиз разполагаше с него. Оги го написа. Не.