Не бях сигурен доколко са нереалистични. Малко оставаше да се осъществят. Продължавах да мисля за немислимото: какво щеше да стане, ако Нина не беше вградила прекъсвача, паролата, която да обезвреди вируса? Или ако не ни беше стреснала предварително, като ни показа силата на вируса? Какво щеше да стане без Нина и Оги? Изобщо нямаше да разберем какво се готви. „Тъмните векове“ щяха да се превърнат в действителност. Щяха да ни съсипят.
Да ни съсипят, но не и да ни унищожат. Съсипването обаче щеше да е достатъчно от тяхна гледна точка. Щяхме да сме прекалено заети със собствените си грижи у дома, за да се занимаваме с останалата част на света.
Не са искали да ни унищожават. Не са искали да ни заличават от лицето на земята. Искали са само да ни принудят да се оттеглим от тяхната част на света.
— Разпитите на задържаните дадоха резултат — каза кралят.
Саудитците си позволяват повече свобода в своите техники за „разпит“ от нас.
— Проговориха ли?
— Разбира се — каза той, сякаш е очевидно. — И естествено, ще ви предадем цялата информация.
— Ще ви бъда много признателен.
— Накратко, господин президент, отцепническата група в кралското семейство е платила на терористичната организация „Синове на джихада“ огромна сума, за да разрушат американската инфраструктура. Очевидно това е включвало и наемането на убиец, който да отстрани членовете на „Синове на джихада“, напуснали групата.
— Да. Задържахме наемния убиец.
— А тя съдейства ли при разпитите?
— Да — казах. — Постигнахме споразумение с нея.
— Тогава знаете какво ще ви кажа сега.
— Вероятно, Ваше Величество. Но все пак бих искал да го чуя от вас.
ГЛАВА 125
— Заповядайте, седнете — казах в зала „Рузвелт“. Обикновено за подобни задачи използвахме Овалния кабинет. Но не исках да водя този разговор в Овалния кабинет.
Посетителят разкопча сакото си и се настани. Седнах начело на масата.
— Господин президент, излишно е да казвам, че сме въодушевени от вчерашните резултати. И сме благодарни, че станахме част от вашия успех.
— Така е, господин посланик.
— Андрей, моля.
Андрей Иваненко приличаше на човек, който успешно би изиграл ролята на дядото в реклама за зърнени закуски — плешиво теме и оредяла, тънка бяла коса отстрани, намусено изражение.
Външният му вид му беше много полезен. Защото под тази безобидна външност се криеше шпионин, истински представител на руската школа по галантност и един от високопоставените служители в бившето КГБ, който в напреднала възраст беше прехвърлен на дипломатическото поле и изпратен като посланик в Съединените щати.
— Можеше да сте още по-голяма част от нашия успех — казах, — ако ни бяхте предупредили за компютърния вирус.
— Да ви… предупредим? — Разпери ръце. — Не разбирам.
— Русия е знаела, Андрей. Разбрахме какво са целели онези членове на саудитското кралско семейство. Искали сте същото, което и те са искали. Не да ни унищожите напълно, но да ни смажете до степен, в която да загубим влияние. Вече нямаше да бъдем пречка за амбициите ви. Докато си ближехме раните, щяхте да се възползвате от възможността да възстановите Съветската империя.
— Господин президент — каза той почти с южняшки акцент, подсилен от подозрителността.
Този човек беше в състояние да гледа другия в очите и да разправя, че земята е плоска, слънцето изгрява от запад, а луната се прави от синьо сирене, и вероятно щеше да мине през детектора на лъжата с тези приказки.
— Саудитците са ви издали — казах.
— Това са отчаяни хора, господин президент — изобщо не трепна той, — какво ли няма да разправят за…
— Убиецът, когото сте наели, ни каза същото. Съвпаденията във версиите им… разказите им си приличат твърде много, за да са измислени. Проследихме и парите — онези, които Русия е превела на наемниците от групата „Ратници“. И на Бах.
— Какви „Ратници“? — попита той. — Какъв Бах?
— Странно, как така Бах и наемниците изчакаха руската делегация да си тръгне, преди да нападнат хижата.
— Това е… това е безпочвено обвинение.
Кимнах, дори му се усмихнах студено.
— Използвали сте бушони, естествено. Руснаците не са глупави. Имате правдоподобно алиби. Но за мен не е такова.
От казаното от задържаните саудитци разбрахме, че Сулиман им е продал идеята, а те са платили щедро за неговите услуги. Руснаците не са били замесени в началото. Но са научили. Саудитците са се страхували да използват собствените си пари и са се обърнали към руски посредници, осъзнали са, че както те, така и руснаците искат да видят Съединените щати на колене. Освен прехвърлянето на парите, Русия е осигурила наемниците и убиеца — Бах.