Станах.
— Андрей, време е да си вървите.
Поклати глава, докато ставаше.
— Господин президент, щом се върна в посолството, ще се свържа с президента Чернокев и съм увер…
— Ще говорите с него очи в очи, Андрей.
Той замръзна.
— Вие сте експулсиран. Веднага се качвате на самолета за Москва. Останалият персонал на посолството да е заминал до вечерта.
Ченето му увисна. За пръв път се поизпоти.
— Вие… Затваряте Руското посолство в Съединените щати, така ли? Прекъсвате дипломатическите…
— Това е началото — казах. — Когато видите целия набор от санкции, които сме планирали, ще проклинате деня, в който сте сключили сделка със саудитските отстъпници. А и за онези противоракетни системи за отбраната, които Латвия и Литва искаха да купят? Същите, които помолихте да не им продаваме? Не се притеснявайте, Андрей, няма да им ги продадем.
Той преглътна с мъка, по лицето му се изписа облекчение.
— Добре, поне това, господин през…
— Ще им ги предоставим безплатно — поясних аз.
— Аз… господин президент, трябва да… не мога…
Пристъпих към него, бях толкова близо, че и да шепнех, щеше да ме чуе. Но въпреки това продължих да говоря високо.
— Предайте на Чернокев, че има късмет, че спряхме вируса, преди да е нанесъл поражения. В противен случай Русия щеше да е във война с НАТО. И Русия щеше да изгуби.
— Повече никога не ме подлагайте на проверка, Андрей — заявих. — И не се намесвайте в изборите ни. След речта ми утре ще сте твърде заети с манипулации във вашите избори, върху които да се съсредоточите. Сега се махайте от моята страна, по дяволите.
ГЛАВА 126
Джоан влезе в Овалния кабинет, където седях със Сам Хейбър, преглеждахме доклада на Департамента за вътрешна сигурност относно събитията, оценката за справянето с вируса „Сулиман“.
— Господин президент, председателят на Камарата е на телефона. Погледнах към Сам, после към Джоан.
— Не сега — казах.
— Той отменя утрешното изслушване пред комисията, сър. Иска да говорите на общото заседание на Конгреса утре вечер.
Нищо изненадващо. Лестър Роудс, естествено, запя друга песен пред обществото, след като спряхме вируса.
— Кажете му, че за нищо на света не бих го пропуснал — отговорих.
ПОНЕДЕЛНИК
ГЛАВА 127
— Господин председател — каза водещият заседанието, — президентът на Съединените щати!
Членовете на Камарата и Сената посрещнаха мен и екипа ми на крака при влизането ни в залата. Винаги с удоволствие говорех на общото събрание на Конгреса. Докато вървях по пътеката, се наслаждавах дори повече от обикновено на светлината на прожекторите и на размяната на любезности. Преди седмица това беше последното място, на което бих предположил, че ще се озова тази вечер. И последните хора, с които очаквах да се ръкувам на подиума, бяха вицепрезидентът и председателят Роудс.
Изправих се пред Конгреса, текстът на екрана ми беше готов и си позволих за миг да попия случващото се. Възможността, която имах в този момент. Оцеляването на нашата нация.
„Успяхме — помислих си. — А щом успяхме в това, няма нещо, което да не можем да направим.“
ГЛАВА 128
Госпожо вицепрезидент, господин председател, членове на Конгреса, сънародници, миналата вечер всеотдаен екип от служители в американската администрация, с помощта на близки съюзници и един смел човек, който не е гражданин на нашата страна, осуетиха най-опасната кибератака, насочвана срещу Съединените щати или която и да е друга страна.
Ако атаката беше успяла, тя щеше да порази нашата армия, да заличи всичките ни финансови и други архиви, да прекъсне електроснабдяването, да съсипе водоснабдяването и системите за пречистване на вода, да повреди мобилните ни телефони и да нанесе още много поражения. Вероятните последствия от нападението щяха да включват многобройни жертви, увреждането на здравето на милиони американци на всякаква възраст, икономически срив, по-мащабен от този по време на Голямата депресия, жестока анархия по улиците на малки и големи населени места из страната. Последствията щяха да се разпрострат по света. За възстановяването щяха да са необходими години, повече от десетилетие щеше да ни отнеме да изградим наново нашата икономика, политика и отбрана.