Избра дивана, аз — стола. Опъна маншетите на ризата си и се разположи. Облеклото му подхождаше на законодател с власт: сиво-синя риза с бяла яка и маншети, яркочервена вратовръзка с безукорен възел, всички цветове на знамето, което представляваше.
Все още не беше изгубил напереността на наскоро придобитата власт. Едва от пет месеца беше председател. Не беше заемал поста достатъчно, че да осъзнае ограниченията му. И затова беше още по-опасен.
— Учудих се на поканата ви тук — продължи той. — Известно ви е, че една от новините, които се разпространяват из медиите, е, че се готвим за сделка — вие и аз. Вие се съгласявате да не се кандидатирате отново, а аз отменям изслушването.
Бавно кимнах. Чул го бях.
— Казах на помощниците си да гледат видеозаписите на военнопленници, заловени в „Пустинна буря“ заедно с ефрейтор Джон Дънкан. Вижте колко са изплашени. Колко изплашени трябва да са, за да предадат собствената си страна пред камерата. И след като сте видели тези записи, запитайте се, какво трябва да са сторили иракчаните на Джон Дънкан, защото е единственият военнопленник, отказал да застане пред камера. И след като ви просветне, казах им, задайте си въпроса дали Джон Дънкан е човек, който няма да влезе в битка с шепа конгресмени.
Думите му означаваха, че той все още не знаеше защо е тук.
— Лестър — започнах, — знаеш ли защо никога не говоря по темата? За случилото се с мен в Ирак?
— Не знам, предполагам — от скромност.
Поклатих глава.
— В този град скромни няма. Не, причината да не говоря по темата е, че има и по-важни въпроси от политиката. Повечето конгресмени изобщо не усвояват този урок. Но за да работи правителството и за доброто на страната председателят на Камарата трябва да го усвои. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Той разпери ръце, което означаваше, че е готов за удари.
— Лестър, колко пъти, откакто съм президент, не съм бил в състояние да обсъждам с комисиите по разузнаването и контрашпионажа секретни операции? Или — ако въпросът е от изключителна важност — с Групата на осемте?
Съгласно закона трябваше да открия достатъчно доказателства за провеждането на секретна операция и да ги споделя с комисията по разузнаването в Камарата и тази в Сената — по възможност преди операцията. Но ако въпросът е от изключителна важност, можех да огранича обсъждането й с така наречената Група на осемте — председателя на Камарата, лидера на малцинството, лидерите на мнозинството и малцинството в Сената, председателите и членове на двете комисии по разузнаването.
— Господин президент, едва от няколко месеца съм председател. Но през това време, доколкото разбирам, вие винаги сте изпълнявали задължението си да обсъждате въпросите със съответните отговорни лица.
— Убеден съм, че вашият предшественик ви е казал и че по време на неговия мандат също винаги съм изпълнявал задълженията си.
— Именно това ми беше казано — съгласи се той — и тъкмо затова е толкова притеснително, че дори Групата на осемте е останала в неведение за Алжир.
— Лестър, а мен ме притеснява, че вие не осъзнавате, че вероятно имам много важна причина да не разкривам информация за случилото се.
Стисна челюст, по бледото му лице се появи руменина.
— Дори след като вече е факт, така ли, господин президент? Имате право първо да действате, след това да осведомявате за действията си, ако времето е от особена важност, но вие дори сега не разкривате нищо, дори след като фиаското в Алжир е факт. След като сте позволили на онова чудовище да избяга. Нарушавате закона.
— Запитайте се каква е причината, Лестър. — Облегнах се на стола си. — Защо бих постъпил така? След като съм наясно каква ще е реакцията ви? След като ми е известно, че ви поднасям на тепсия основания за моето отстраняване от поста?
— Отговорът може да е само един, сър.
— Нима? И какъв ще да е този отговор, Лестър?
— Ами… може ли да говоря свободно?
— Че тук сме си само свои.
— Добре — кимна. — Отговорът е, че нямате добро обяснение за стореното от вас. Опитвате се да договорите някакво споразумение с този кучи син, терориста, и сте попречили на паравоенната групировка да го убие, за да можете да продължите да преговаряте за някаква сделка за възцаряването на мир, любов и хармония, която май си въобразявате, че сте измислили. И сте били на косъм да ви се размине. И дума не бяхме чули за Алжир. Щяхте да отречете всичко.