Не му трябваше много време. Размърда челюст, погледна към ръцете си.
— Господин президент, ще ми се да ви помогна, но трябва да разберете, имаме отговори…
— По дяволите, Лестър, постави на първо място страната си! — изправих се рязко от стола си и се замаях, гневът ме изгаряше. — Напразно си хабя думите.
Лестър стана от дивана, отново протегна ръце, за да изпъне маншетите си, пристегна вратовръзката си.
— Тогава ще се видим в понеделник, нали?
Сякаш не беше чул и дума от всичко, което му казах. Искаше да се върне при съпартийците си и да им каже, че е устоял на натиска от моя страна, друго не го интересуваше.
— Мислите, че знаете какво правите — казах, — но нямате ни най-малка представа.
ГЛАВА 8
Стоях с вперен във вратата поглед, след като председателят Роудс излезе. Не бях сигурен какво точно очаквах от него. Старомоден патриотизъм? Чувство за дълг вероятно? Малко доверие в президента?
Какви мечти само! Доверието вече не съществуваше. При настоящото положение от него нямаше никаква полза. Всичко подстрекаваше хората към разделение.
Е, Роудс щеше да отиде при своите хора, да положи огромни усилия да ги усмири, което всъщност не му беше по силите, защото съпартийците му трепваха при всеки туит. Имаше дни, в които и сред моите хора беше същото. Изглежда, участието в нашата демокрация се обуславяше от световете на Туитър, Снапчат, Фейсбук и денонощните новинарски канали. Използваме модерните технологии, за да се върнем към примитивни човешки отношения. Медиите знаят какво се продава — конфликти и разделение. Освен това е бързо и лесно. Твърде често гневът върши повече работа от отговорите; озлоблението е за предпочитане пред обосноваването; емоциите стъпкват доказателствата. Лицемерният, злобно-подигравателен единен ред, независимо колко лъжлив е, изглежда по-искрен, докато спокойният, добре аргументиран отговор се счита за лукав и измамен. Това ми напомня за старата политическа шега: защо хората веднага ти стават антипатични? Защото така се спестява много време.
Какво се случи с изпълнените с факти, подробни и добре структурирани отчети? Вече беше трудно дори да им се намери определение, защото границата между измислицата и действителността, между истината и лъжата се размиваше с всеки изминал ден.
Не можем и ден да преживеем без свободната преса, посветена на опазването на тази тънка граница и натоварена със задължението да проследява докрай фактите. Съществуващата в момента среда налагаше сериозен натиск върху журналистите ни, поне върху тези, които отразяваха политиката, принуждаваше ги да правят точно обратното: да упражняват властта, която имат, и — по думите на един мъдър анализатор от пресата — да „изкарат ненормални“ всички политици, дори честните и способните, нерядко заради относително незначителни проблеми.
Учените наричат това фалшиво равенство. Ще рече, че когато откриеш проблем с размера на планина в един човек или партия, трябва да намериш при отсрещната страна къртичина и да я превърнеш в планина, за да не те обвинят в пристрастност. Издигането на къртичини си има огромни предимства: увеличава зрителския интерес във вечерните новини, предизвиква милиони постове в Туитър и създава много теми за предаванията. Щом планините и къртичините наглед се изравнят, компаниите и правителствата отделят твърде малко време и енергия да обсъждат проблемите, които са важни за по-голямата част от народа ни. Дори когато се опитваме да го направим, често се давим в разразилите се страсти на деня.
Това си има и реална цена. Подхранва клокочещия гняв, разделението, парализата, лошите решения и пропуснатите възможности. И без стимули действително да се свърши нещо, все повече и повече политици просто се пускат по течението, подсилват пламъците на гнева и озлоблението, когато трябва да се държат като пожарникари. Всеки знае, че това поведение е вредно, но временните изгоди са толкова големи, че не проявяваме твърдост, просто приемаме, че нашата Конституция, обществените институции и силата на закона могат да удържат на всяко нападение, без да нанесат необратимо увреждане на нашите свободи и начина ни на живот.
Кандидатирах се за президент, за да променя този порочен кръг. Надявах се, че все още мога да го направя. Но точно сега трябваше да се справя с вълка пред вратата.
Джоан влезе с думите:
— Дани и Алекс са тук.