Миг по-късно мъжът шумно сложи вестника, сгънат на кръстословицата, и започна да вписва букви в квадратчетата по хоризонтала.
Буквите се подредиха в ПОТВЪРДЕНО.
Погледна към картата на Националния мемориал, която имаше, и с химикалка написа в бялото поле отгоре: „Служебен асансьор?“
Мъжът, който се престори, че чете ново условие, почука с молива по думата, която току-що беше написал.
Сервитьорът донесе безалкохолното й. Тя отпи жадно и се наслади на газираното питие, което успокои разбъркания й стомах. Написа „Резерва?“.
Той пак потупа по същата дума, отново потвърди.
След това във вертикалната колонка от кръстословицата написа: ИМАШГО.
„Имам го“ написа и тя. После добави, „Ако вали, среща в девет?“.
Той написа: БЕЗДЪЖД.
Тя се ядоса, но с нищо не го показа.
ДАВДЕВЕТ, написа мъжът в по-долната хоризонтална редица.
Стана, преди сервитьорът да дойде за неговата поръчка. Кръстословицата остави до нея на масата. Тя побутна и леко разтвори вестника, сякаш някаква статия е привлякла вниманието й. Картата и вестникът щяха да бъдат унищожени и изхвърлени в различни кофи за боклук.
Бах вече нямаше търпение да си тръгне тази вечер. Почти не се съмняваше, че ще изпълни задачата си. Нямаше контрол единствено над времето.
Никога не се беше молила, но ако трябваше да се моли, щеше да се помоли да не вали.
ГЛАВА 10
Беше един и половина следобед. Кризисната зала беше прохладна, звукоизолирана и без прозорци.
— Утре Монтехо ще обяви военно положение в Хондурас — каза Брендан Мохан, моят съветник по националната сигурност. — Вече е пратил в затвора повечето си политически противници, но ще направи и това. Храната не достига, ще въведе контрол върху цените, за да успокои населението за още няколко дни, докато не установи пълен контрол. По наши преценки патриотите разполагат с армия от двеста хиляди души на прага на Манагуа и само чакат заповед. Ако той не отстъпи…
— Няма да отстъпи — прекъсна го вицепрезидентът Кати Бранд. Мохан, бивш генерал, не обичаше да го прекъсват, но беше наясно с йерархията. Сви едрите си рамене и се обърна към нея.
— Съгласен съм, госпожо вицепрезидент, няма да отстъпи. Но може би няма да е в състояние да задържи властта над армията. Не успее ли, ще го свалят. По наши оценки, ако това стане, до един месец в Хондурас ще се разрази гражданска война.
Обърнах се към Ерика Бийти, директор на ЦРУ, начетена жена, която говореше внимателно, имаше тъмни, издължени очи и ниско подстригана посивяла коса. Беше истински шпионин, прекарала целия си живот в ЦРУ. Агенцията я вербувала в колежа и станала офицер под прикритие в Западна Германия през 80-те. През 1987 година била пленена от „Щази“ — тайните служби на Източна Германия — с твърдението, че са я заловили от тяхната страна на Берлинската стена с фалшив паспорт и плановете на сградата на Министерския съвет на ГДР. Разпитвали я близо месец, преди да я освободят. Според документите на „Щази“, оповестени публично след падането на Стената и обединението на Германия, била изтезавана жестоко, но не издала никаква информация.
Дните й като агент под прикритие приключили, издигнала се в йерархията и станала един от най-добрите експерти по Русия в страната, съветвала високопоставени служители и отдела на ЦРУ за Централна Евразия, който контролира операциите в бившите съветски сателити и страните от Варшавския договор, накрая работила и в Главната разузнавателна служба. Тя беше основният ми съветник по въпросите, свързани с Русия. Рядко говореше, но успееше ли човек да я накара да си отвори устата, можеше да разкаже повече за президента Дмитри Чернокев от самия него.
— Какво мислиш, Ерика? — попитах.
— Монтехо играе точно според указанията на Чернокев — отбеляза тя. — Откакто пое президентския пост, Чернокев се стреми да наложи влиянието си в Централна Америка. Засега това е най-добрата му възможност. Монтехо се превръща във фашист, така патриотите получават доверие, стават борци за свобода, а не в руски марионетки. Играе точно според ролята, която Чернокев му е изготвил. Монтехо е страхливец и тъпанар.
— Но е наш тъпанар — заяви Кати.
Кати имаше право. Не можехме да позволим подкрепяните от Русия патриоти, които бяха марионетки на Чернокев, да получат власт в региона. Можехме да обявим всеки провал на Монтехо за преврат и да прекъснем американската помощ, но как това щеше да се отрази на нашите интереси? Така правителството на Хондурас щеше да се настърви още повече срещу нас, а Русия с радост щеше да се възползва да затвърди позиции в Централна Америка.