— Кой е, моля?
— Чарлс Кейн — отговорих.
Миг по-късно масивната врата се открехна с изщракване. Протегнах ръка и я отворих по-широко. Вътре имаше товарна зона, безлюдна, претъпкана с кутии на куриерски фирми, големи касетки и колички. Вдясно се намираше голям асансьор, вратите му бяха отворени, а вътре стените бяха с дебела облицовка.
Натиснах най-горния бутон и вратата се затвори. Поех дълбоко въздух, когато асансьорът потегли тромаво. Леко се спусна надолу, преди да започне да се издига. Работата на механизма се чуваше отчетливо. Отново за миг главата ми се замая. Опрях ръка на стената и зачаках, докато думите на доктор Лейн отекваха в главата ми.
Когато стигнах най-горния етаж, вратите се отвориха, излязох предпазливо в стилен коридор с боядисани в светложълто стени и репродукции на Моне, който водеше към единствената врата на горния етаж.
Когато стигнах до нея, тя се отвори, без да съм направил нищо.
— Чарлс Кейн, на вашите услуги — казах.
Аманда Брейдууд стоеше на прага на луксозното жилище и държеше вратата отворена с изпъната ръка, за да ме посрещне. Тънък пуловер се спускаше свободно над прилепнала риза. Носеше черни ластични панталони и беше боса. Косата й беше дълга заради филма, чиито снимки приключиха преди месец, но тази вечер я бе вързала на конска опашка с няколко измъкнати кичура, обрамчващи лицето й.
— Добре дошли, господин Кейн — поздрави ме тя. — Ще ме прощавате за потайността, но портиерът на главния вход си пада клюкарка.
Миналата година едно списание определи Манди като една от двайсетте най-красиви жени на планетата. Друго я посочи за една от първите двайсет най-добре платени актьори в Холивуд, по-малко от година след като получи втория си „Оскар“.
Двете с Рейчъл били съквартирантки цели четири години в Харвард и продължиха да поддържат връзка през годините — бяха толкова близки, колкото могат да бъдат адвокатка от Северна Каролина и световна кинозвезда. Кодовото име Чарлс Кейн беше идея на Манди: преди осем години, докато пиехме бутилка вино в задния двор на дома на губернатора, Рейчъл, Манди и аз се съгласихме, че шедьовърът на Оскар Уелс е най-великият филм в историята на киното.
Поклати глава и на лицето й бавно изгря усмивка.
— Леле, леле — каза. — Бакенбарди, занемарена външност — добави тя, докато ме целуваше по страните. — Много изпаднало. Е, стига си стърчал като бездомен, влизай.
Уханието й, ароматът на жена, ме обгърна. Рейчъл не беше много по парфюмите, но душгелът й и лосионът й за тяло — или както там наричат кремовете, лосионите и сапуните — бяха с аромат на ванилия. Докато съм жив, никога повече няма да доловя това ухание, без в мислите ми да изникне образът на голото рамо на Рейчъл и да си представя нежната й шия.
Казват, че няма наръчник как да преодолееш смъртта на съпруг или съпруга. Това е още по-вярно, когато оцелелият съпруг е президент, а адът е на път да се разтвори, защото нямах време да скърбя. Чакаха ме твърде много решения, постоянни заплахи за сигурността, които — забравени дори за миг — можеха да имат катастрофални последици. Когато Рейчъл навлезе в последния етап от болестта си, наблюдавахме Северна Корея, Русия и Китай по-отблизо от всякога, защото знаехме, че ръководителите на тези страни търсят слабото място на Белия дом. Обмислях временно да се оттегля от поста — Дани дори подготви документите, — но Рейчъл не позволи. Тя беше решила, че болестта й няма да доведе до прекъсване на моето президентство. За нея това беше важно, настояваше с упоритост, която така и не обясни, а аз не разбрах напълно.
Три дни преди Рейчъл да почине — по това време се бяхме върнали в Роли, за да може тя да умре у дома, — Северна Корея проведе изпитания на междуконтинентална балистична ракета в международни води и наредих самолетоносач да се насочи към Жълто море. В деня, в който я погребахме, докато стоях над гроба й, уловил ръката на дъщеря си, в посолството ни във Венесуела терорист камикадзе извърши атентат и светкавично се озовах в кухнята ни с генерали и хората от екипа за национална сигурност, за да обсъдим възможността за ответен удар.
В краткосрочен план вероятно справянето с личната загуба е по-лесно, когато светът, който те заобикаля, постоянно изисква вниманието ти. Отначало си твърде зает, за да тъгуваш и да си самотен. После истината се стоварва върху теб — изгубил си любовта на своя живот, дъщеря ти е останала без майка, а на една прекрасна жена е отнет шансът да изживее дълъг и щастлив живот. И си благодарен за ангажиментите в работата си. Но имаше моменти на огромна самота, макар да бях президент. Никога преди не я бях усещал. Взимал съм поредица тежки решения през първите две години като президент, много пъти единственото, което ми е оставало, е да се моля да съм се обадил на точния човек, моменти, в които е без значение колко помощници имам, защото решението е мое и само мое. Но никога не се бях чувствал сам. Рейчъл неизменно беше до мен, винаги разчитах на откровеността й за начина, по който взимам решенията, казваше ми да правя възможно най-доброто, а когато всичко свършваше, ме прегръщаше.