Тази вечер обаче беше изключено да пия бира. Стомахът ми вече се бунтуваше, докато чаках партньора на момичето с тениска на Принстън.
Телефонът ми завибрира в джоба на джинсите. На екрана прочетох: К Брок. Съобщението на Каролин се състоеше само от едно число: 3. Написах ЕКСТРА и го изпратих.
Това беше нашият код за положението: дотук добре. Но не бях сигурен, че дотук всичко е добре. Закъснях за началото на мача. Дали вече не си е отишъл? Дали не съм го пропуснал?
Надали. Но можех само да седя, да чакам и да наблюдавам играта. Питчъра на „Мете“ си го биваше, но хвърли твърде високо топката, затова тя не се спусна. Батърът на „Нешънълс“ беше добър, въпреки че очевидно беше в безизходно положение. Питчърът трябваше да хвърля по-високо и навътре, само че не го правеше. Извади късмет, когато батърът на два пъти не се справи. Накрая с два страйка хлапето изпрати дълга летяща топка към дъното на полето вляво, но се наведе прекалено и левият филдър на „Мете“ я отигра бързо.
Когато всички отново седнахме, с периферното си зрение забелязах, че един човек все още стои и си проправя път към мен по редицата. Носеше шапка на „Нешънълс“, която изглеждаше съвсем нова, но иначе изобщо не се вписваше на бейзболен мач. Веднага разбрах, че ще седне на свободното място до мен.
Партньорът на Нина. Моментът беше настъпил.
ГЛАВА 22
Убийцата, известна като Бах, затвори вратата и се заключи в малката тоалетна. Дишаше трескаво, падна на колене и повърна. Пристъпът отмина, но очите й щипеха, стомахът й беше свит на топка, пое дъх и приклекна. Тази работа не беше добре. Така не можеше да продължава.
Когато се посъвзе, тя се изправи, пусна водата и избърса старателно чинията с дезинфекционни кърпички, след което ги хвърли в тоалетната. Никакви следи, никаква ДНК.
Тази вечер за последен път повръщаше. Точка.
Огледа се в мърлявото огледало над умивалника. Перуката й беше руса, с кок. Носеше морскосиня униформа. Не беше най-доброто, но нямаше как да избира дрехите, които носят екипите за почистване на апартаментите в „Камдън Саут Капитол“.
От банята влезе в помещението за поддръжка, където вече я чакаха тримата мъже, облечени също в светлосини ризи и тъмни панталони. Единият от тях беше толкова мускулест, че бицепсите и гърдите му изглеждаха като буци под ризата. Не го беше харесала от мига, в който го видя по-рано днес. На първо място, защото се набиваше на очи. В тяхната професия човек не трябва да изпъква. И второ, защото по всяка вероятност той често разчиташе на грубата сила и не се доверяваше достатъчно на разума си, на уменията си и на гадния си характер.
Другите двама бяха приемливи. Жилави и яки, но без да се отличават физически. Обикновени лица, които лесно се забравят.
— По-добре ли си? — попита мускулестият.
Другите двама реагираха само с усмивка, докато не видяха изражението на Бах.
— По-добре, отколкото ти ще се почувстваш — рече тя, — попиташ ли ме още веднъж същото.
Не се шегувайте с жена, която е в първите три месеца на бременността и страда от сутрешно гадене, което не се ограничава само до ранните часове. Особено ако жената е специализирана в рискови убийства по поръчка.
Обърна се към водача на тримата, плешив мъж със стъклено око. Той вдигна ръце в знак на извинение.
— Не искаше да прояви неуважение, не искаше — увери я той. Английският му беше добър, но със силен акцент, вероятно беше чех, предположи тя.
Протегна ръка. Водачът й подаде слушалката. Бах я постави в ухото си, мъжът направи същото.
— Статус? — попита тя.
В слушалката си чу отговора.
— Дойде. Екипът ни е готов.
— Всички заемаме позиции — заяви Бах.
С оръжието си в калъфа и куфара на колела, Бах се качи в служебния асансьор. Докато беше вътре, извади черно палто от чантата си и го облече. Махна перуката за момента и сложи черна скиорска шапка. Сега вече беше облечена от глава до пети в черно.
Излезе от асансьора на последния етаж и изкачи стъпалата до вратата на покрива. Както бяха обещали, тя беше отключена. На покрива духаше бурен вятър, но това не представляваше проблем за нея. Усещаше как всеки момент ще завали. Но поне засега удържаше. Ако глупавото спортно събитие беше отложено, операцията й щеше да бъде отменена.
Затова сега трябваше да е готова дъждът да прекъсне мача и да принуди хиляди хора да тръгнат едновременно към изхода, скрити под море от чадъри. Веднъж беше убила турски посланик, като го простреля в мозъка през чадъра, но той беше сам на безлюдна улица. Тази вечер задачата й щеше да е да се справи с целта според първия сценарий, ако зрителите тръгнат едновременно към изходите.