— Минута и трийсет секунди — казах.
В играта батърът изпълни трети удар, летящата топка излезе в корнер, тълпата засвири и закрещя.
Погледнах часовника си.
— Минута — казах. — И после край с живота ти.
Оги се облегна, за да ме погледне отново в очите. Гледах към полето, не го уважих достатъчно, за да се обърна.
Накрая се обърнах към него, сякаш вече бях готов да чуя онова, което имаше да каже. Изражението му се беше променило, сега беше напрегнато и студено.
В скута си държеше оръжие, насочено към мен.
— Край с моя живот ли? — попита той.
ГЛАВА 24
Съсредоточих се върху Оги, не върху оръжието.
Държеше го ниско, така че другите зрители да не го видят. Сега ми просветна защо седалките от двете ни страни са празни, както и четири седалки зад нас и пред нас Оги беше купил билетите за тях, за да си осигури уединение.
По вида му не можех да позная дали държи глок — оръжие, с което никога не бях стрелял, но си беше деветмилиметров пистолет и можеше да стреля по мен от непосредствена близост.
Вероятно някога бих могъл да го обезоръжа, преди дори да си помисли да натисне спусъка. Но времето ми като рейнджър беше отдавна отминало. Бях на петдесет и бях изгубил форма.
Не за първи път срещу мен насочваха оръжие. Докато бях военнопленник, един иракчанин, пазач в затвора, всеки ден опираше пистолет до главата ми и дръпваше спусъка. Но се случваше за пръв път от много време и за пръв път, откакто бях президент.
Чувах оглушителния си пулс, обмислях положението: вече имаше възможност да стреля, ако планът му е бил да ме убие. Излишно беше да чака, докато се обърна към него. Искаше да видя оръжието. Искаше да промени ритъма.
Надявах се да съм прав. Не приличаше на човек с много опит с огнестрелните оръжия. Притеснително близко и опасно бях до куршум в ребрата.
— Дошъл си по някаква причина — казах. — Затова махни оръжието и ми кажи каква е.
Изви устни.
— Може пък така да се чувствам в по-голяма безопасност.
Наведох се напред, снижих глас.
— С това оръжие не си в безопасност. То изнервя моите хора. Подтикваш ги да ти пратят куршум право в главата, както си седиш тук на стола.
Той премигна тежко на думите ми, погледът му зашари, опита се да се овладее. Мисълта, че някой е насочил мощна пушка към него, здраво опъва нервите на човек.
— Не можеш да ги видиш, Оги. Но повярвай ми, те те виждат.
Имаше риск в това, което правех. Може и да не постъпвах по най-умния начин в желанието си да изкарам ангелите на този човек, който държеше пръст на спусъка на насочено към мен оръжие. Но исках да махне това оръжие. И възнамерявах да продължа да го убеждавам, че не е изправен пред сам човек, а пред цяла страна, и то страна, която разполага с огромна сила, възможности да сее ужас и ресурси, които той не може дори да си представи.
— Никой не иска да ти стори зло, Оги — казах. — Но ако дръпнеш спусъка, след две секунди ще си мъртъв.
— Няма — възрази той. — Дойдохте… — Гласът му потрепери.
— Какво, сам ли дойдох? Нали не го вярваш наистина? Твърде умен си, за да се хванеш на това. Затова махни оръжието и ми кажи защо си тук. Иначе си тръгвам.
Оръжието в скута му помръдна. Очите му отново се присвиха.
— Ако си тръгнете — каза, — няма да можете да спрете онова, което следва.
— А ти няма да получиш онова, което искаш от мен, каквото и да е то.
Замисли се. За него най-добре щеше да е да ме послуша, предвид всички обстоятелства, но искаше идеята да е негова, а не моя. Най-накрая кимна и издърпа нагоре крачола си, върна оръжието в кобура.
Затаил бях дъх, затова сега въздъхнах.
— Как, по дяволите, успя да вкараш това оръжие през металните детектори?
Спусна крачола на панталона си. Изглежда и на него му беше олекнало, както и на мен.
— Елементарна машина — отговори ми той, — знае само онова, което й е казано да знае. Не мисли самостоятелно. Ако и се каже, че не вижда нищо, тогава не вижда нищо. Ако й се каже да затвори очи, тя затваря очи. Машините не разпитват за причината.
Сетих се за металния детектор, през който сам бях преминал. Нямаше рентген, както е на летищата. Представляваше просто врата и когато човек минаваше през нея, пиукаше или оставаше безмълвна, докато охраната стоеше и чакаше да чуе сигнал.