Кръвта ми се смрази.
— За какво точно говориш? — попитах.
— Вече сте наясно.
Разбира се, че бях. Но исках да го чуя от него. Нямаше да му споделя каквото и да било без нищо в замяна.
— Кажи ми — настоях.
— Вирусът — започна той, — онзи, който видяхте за миг — щракна с пръсти, — преди да изчезне. Причината да позвъните на Сулиман Синдурук. Вирусът, който не успяхте да откриете. Вирусът, който озадачава целия ви екип. Вирусът, който никога няма да спрете без нас.
Огледах се да проверя дали някой не ни слуша. Никой.
— „Синове на джихада“ ли стоят зад това? — попитах шепнешком. — Сулиман Синдурук?
— Да. Тук не грешите.
Преглътнах буцата, която нарастваше в гърлото ми.
— Какво иска този човек?
Оги премигна с мъка, изражението му се промени, изглеждаше объркан.
— Какво иска той ли?
— Да — казах. — Сулиман Синдурук. Какво иска?
— Това не знам.
— Не знаеш…
Облегнах се на седалката си. Има ли смисъл да иска човек откуп, ако не е наясно какво иска? Пари, освобождаване на затворник, опрощаване на престъпления, промяна на външната политика — нещо. Дошъл е тук, за да ме заплашва, да получи нещо, а не знае какво иска?
Може би задачата му е да покаже тази заплаха. Някой друг по-късно ще отправи самото искане. Възможно беше, но някак не се връзваше.
И после се сетих. Възможността беше съществувала от самото начало, но когато размишлявах над потенциалните сценарии за тази вечер, тя не заемаше челно място.
— Вие не сте тук от името на Сулиман Синдурук — казах.
Вдигна рамене.
— Интересите ми вече не са… същите като тези на Сули, така е.
— Но някога са били. Ти си част от „Синове на джихада“.
Горната му устна се изви ехидно, лицето му поруменя, в погледа му се появиха искри.
— Бях — каза той, — вече не съм.
Гневът му, този емоционален отговор — дължащ се на огорчение от „Синове на джихада“ или от техния водач, или на борба за надмощие — беше нещо, което отбелязах, за да обмисля по-късно, нещо, което бих могъл да използвам.
Удар на топка в бухалка. Тълпата се надигна, ревна възторжено. От високоговорителите гръмна музика. Бяха отбелязали хоумрън. В момента бейзболният мач сякаш беше на светлинни години от нас.
Разперих ръце.
— И така, кажи ми какво искаш?
Поклати глава.
— Не, все още не — каза той.
Първите капки дъжд паднаха на ръката ми. Малки, спорадични, а не като от порой, из тълпата се разнесоха стонове, но никой не помръдна, никой не хукна да се скрие.
— Сега тръгваме — каза Оги.
— Ние ли?
— Да, ние.
Цялото ми тяло потръпна. Но приех, че срещата в крайна сметка ще се премести на друго място. Не беше безопасно, но и тази среща не беше безопасна. Нищо в случая не беше безопасно.
— Добре — съгласих се и се надигнах от мястото си.
— Телефонът ви — каза той. — Дръжте го в ръка. Погледнах го озадачено.
Той също стана и кимна.
— Ще разберете защо след миг.
ГЛАВА 26
Дишай. Отпусни се. Прицели се. Натисни.
Бах лежеше на покрива, дишаше равномерно, не беше нервна, гледаше през мерника на пушката, насочена надолу към бейзболния стадион, към изхода вляво. Спомняше си думите на Ранко, първия си учител, клечката за зъби стърчеше от едната страна на устата му, яркочервената му щръкнала коса — бостанско плашило с изгоряла коса, както веднъж описа себе си.
Нека тялото ти и оръжието се сраснат. Мисли за пушката като за част от тялото си. Прицели се с тялото, не с оръжието.
Трябва да останеш спокойна.
Избери прицелната си точка, не целта.
Дърпаш спусъка. Показалецът ти е отделен от останалата ти ръка.
Не, не, мръдна оръжието. Останалата част от ръката ти трябва да е неподвижна. Не дишаш. Дишай нормално.
Дишай. Издишай. Прицели се. Натисни.
Първата капка падна върху врата й. Дъждът можеше да ускори много събитията.
Отдели глава от мерника и вдигна бинокъла, за да провери членовете на екипа си.
Първият екип от северната страна на изхода, трима мъже, скупчени заедно, се смееха и разговаряха, изглеждаха като трима приятели, които са се срещнали на улицата.
Вторият екип от южната част на изхода правеше същото.
Точно под мястото, на което беше тя, от другата страна на стадиона, извън полезрението й, трябваше да е третият екип, членовете му, застанали по същия начин, готови да предотвратят всяко бягство в тяхната посока.