Изходът щеше да е обкръжен, екипите бяха готови да се приближат едновременно от трите посоки и да стегнат хватката.
— Става от мястото си.
Сърцето й трепна, адреналинът й се вдигна, когато думите се разнесоха в слушалките й.
Дишай.
Отпусни се.
Всичко мина на забавен каданс. Бавно. Полека.
Задачата нямаше да протече според съвършено изготвения план. Никога не ставаше така. Частица от нея, състезателят в нея, предпочиташе да не става, да й се налага да предприема промени на място.
— Запъти се към изхода — чу в слушалките си.
— Първи и втори екип тръгвайте — нареди тя. — Трети екип, останете на място.
— Първи екип, начало — чу тя в отговор.
— Втори екип, начало.
— Трети екип е в готовност.
Насочи погледа си през мерника на пушката.
Вдиша.
Отпусна се.
Прицели се.
Сви пръст над спусъка, готова да го натисне.
ГЛАВА 27
Двамата с Оги тръгнахме към изхода от лявата страна на игрището, откъдето дойдох. Държах смартфона си, както ми беше казано. Шепа хора вече се отказваха да гледат мача при първите дъждовни капки, но повече от трийсет хиляди все още хранеха надежда, така че не се присъединихме към тълпата. А ми се щеше да стане така. Но решението не беше мое.
Нищо не беше останало от самообладанието и увереността, които Оги показваше. Докато наближавахме изхода и онова, което следваше, той ставаше все по-нервен, очите му шареха насам-натам, пръстите му мърдаха без причина. Провери телефона си, може би за да види колко е часът, или за съобщение — не видях, защото го прикриваше с ръце.
Поехме през изхода. Спря, докато все още бяхме в тунела, вече във външната част, откъм улица „Капитол“, но продължавахме да сме защитени от стените на стадиона. За него излизането от стадиона беше важно. Сигурно се е чувствал в безопасност сред тълпата.
Вдигнах очи към вече непрогледното небе, върху лицето ми падна капка.
Оги пое дъх и кимна.
— Сега — каза той.
Полека тръгна напред, излезе изпод козирката на тротоара. Някакви хора се движеха наоколо, но бяха малко. От дясната ни страна, на север, огромен товарен камион стоеше паркирал до тротоара. До него двама потни чистачи използваха почивката, за да изпушат по цигара под уличната лампа.
От юг, вляво от нас, полицейска кола беше паркирала до тротоара, в нея нямаше никой.
Точно зад полицейската кола в този момент спираше ван, паркираше на около десетина метра от нас. Оги като че се взря в него, опитваше се да види шофьора. И аз погледнах. Трудно беше да различа подробности, но този външен вид не можеше да се сбърка — очертанието на кльощавите рамене, острото, ъгловато лице. Партньорката на Оги, жената от Принстън — Нина.
Явно в отговор ванът премигна два пъти с дългите светлини. Фаровете загаснаха.
Оги наведе глава към телефона си, чиято клавиатура светна при допира на пръстите му. След това спря, вдигна поглед и зачака. За миг остана неподвижен. Всичко застина.
„Някакъв сигнал, — помислих си. — Нещо предстои.“
И това беше последната ми мисъл, преди всичко да потъне в мрак.
ГЛАВА 28
Аз, Катрин Емерсън Бранд… тържествено се заклевам… предано да изпълнявам задълженията на президент на Съединените щати… да направя всичко по силите си… да пазя и защитавам… Конституцията на Съединените щати.
Кати Бранд нагласи сакото си и кимна на себе си в огледалото на банята в жилището на вицепрезидента.
Да си вицепрезидент не беше лесно, макар тя да беше напълно наясно, че много хора биха се разменили с нея. Но колко от тези хора са били на косъм от спечелването на номинацията, а после са видели мечтата си унищожена от герой от войната, грубовато привлекателен и с пиперливо чувство за хумор?
Зарекла се беше в така наречения супервторник, когато дошлите късно вечерта резултати от Тексас и Джорджия се бяха оказали в полза на Дънкан, че няма да отстъпи, че няма да го подкрепи, че — Бог да й е на помощ — няма да се присъедини към него.
А впоследствие направи всичко, което си беше обещала да не прави. И сега беше като паразит, който живее благодарение на гостоприемника си. Ако той допуснеше грешка, означаваше, че тя е сгрешила. И на всичкото отгоре тя трябваше да защитава грешката като своя собствена.
Не го ли направеше, ако се разграничеше и критикуваше президента, тогава проявяваше нелоялност. Критиците така или иначе я слагаха в един кюп с Дънкан, а нейните поддръжници щяха да я заклеймят, защото е предала своя президент.
Играта беше много сложна.