— Дай да се разбере, че ти командваш — казах му. — Просто кажи „федерално разследване“ засега. Идва помощ.
— Да, сър. Сър, продължавайте по магистралата. Ще ви проследим с джипиеса и скоро ще изпратим коли да ви съпроводят. Останете в тази кола, сър. Тя е най-сигурното място, докато не ви върнем в Белия дом.
— Няма да се връщам в Белия дом, Алекс. И не искам конвой. Една кола. Една.
— Сър, каквото и да се случва или да се е случило, обстоятелствата се промениха. Имат разузнаване и технологии, разполагат с хора и оръжие. Знаят местонахождението ви.
— Не знаем дали е така — възразих. — Може да са организирали няколко засади. Вероятно са ни чакали, ако се насочим към Белия дом или ако се запътим на юг от стадиона. По дяволите, може би само са се надявали да минем по моста над Потомак.
— Не знаем, господин президент, там е работата…
— Една кола, Алекс. Това е заповед.
Затворих и напипах телефона си на седалката до мен. Открих в него ФБР ЛИЗ и позвъних.
— Здравейте, господин президент — каза настоящият директор на ФБР Елизабет Грийнфийлд. — Знаете ли за взрива на моста?
— Лиз, от кога си на поста директор на ФБР?
— От десет дни, сър.
— Добре, госпожо директор — казах, — време е наистина да поемете командването.
ГЛАВА 36
— Следващата къща, сър.
Гласът на Джейкъбсън се разнася от таблото ми, все още не откривах къщата.
Спрях колата до тротоара, олекна ми, че успях да стигна дотук. Колите на Тайните служби са бойни машини, но не бях сигурен колко още мога да измина с повредена задница.
Колата на Джейкъбсън спря зад мен. Той ме беше настигнал на магистралата и ме напътстваше с джипиеса. Много пъти бях идвал в тази къща, но никога не бях обръщал кой знае какво внимание на различните пътища, по които са ме возили.
Паркирах и загасих двигателя. Щом го направих, у мен веднага като прилив се надигна тревогата, както си знаех, че ще стане — треперенето, адреналинът след случилото се, посттравматичната физическа реакция. До този момент трябваше да се владея, за да докарам двама ни с Оги невредими. Работата ми далеч не приключваше с това — всъщност още по-сложно ставаше, — но си позволих кратка почивка, да поема няколко пъти дълбоко дъх, да се опитам да загърбя залозите на живот и смърт, да се освободя от паниката и гнева, които ме изпълваха.
— Трябва да се държиш — прошепнах на себе си, треперейки. — Не се ли стегнеш сам, никой няма да успее да го направи вместо теб.
Подходих като към всяка друга задача, сякаш напълно владея ситуацията, наложих си да не треперя.
Джейкъбсън скочи и отвори вратата на колата. Можех и сам да изляза, но той все пак ми помогна. По лицето му имаше порезни рани и кал, иначе изглеждаше невредим.
Щом се изправих, усетих замайването, колебливостта в краката си. Доктор Лейн нямаше да ми се зарадва в този момент.
— Добре ли си? — попитах Джейкъбсън.
— Дали аз съм добре? Аз съм добре. Вие как сте, сър?
— Наред. Спасихте ми живота.
— Дейвис спаси живота ви, сър.
Такава беше истината. С маневрата с извиването на волана, с обратния завой, благодарение на който колата застана перпендикулярно на идващия камион, може би Дейвис беше поел удара, за да не го поема аз. Маневрата беше блестяща и резултат от действията на добре обучен агент. И Джейкъбсън не се беше разтакавал, стреляше по камиона, преди двете закачени една за друга машини дори да спрат. С Оги нямаше да успеем да избягаме, ако не ни беше прикривал.
Агентите от Тайните служби никога не получаваха отношението, което заслужават за работата, която всеки ден вършат, за да бъда в безопасност, за това, че излагат на риск живота си заради мен, да вършат онова, което нито един здравомислещ човек не би направил доброволно — да препречат пътя на куршума, а не да избягат от него. От време на време някой агент допуска нищо и никакво глупаво нарушение с данъците — ето това обаче всички помнят. А никой не забелязва онези деветдесет и девет процента от работата им, която са свършили безукорно.
— Дейвис имаше жена и малък син, нали? — попитах.
Ако знаех, че Тайните служби ще ме последват тази вечер, щях да направя онова, което правех, когато посещавах опасни точки по света, където Тайните служби имат най-много опасения за моята сигурност — Пакистан, Бангладеш или Афганистан: щях да настоявам да не ме придружават агенти с малки деца.
— Такава ни е работата — отвърна Джейкъбсън.
Кажете го на съпругата и сина му.
— Ами Онтиверос?
— Сър — заяви той и отсечено поклати глава.