Имаше право. Щеше да има значение по-нататък. Щях да имам грижата да не забравим семейството на Дейвис и близките на Онтиверос. Това се превръщаше в мой личен ангажимент. Но в момента не можех да се занимая с този проблем.
„Скърбете за загубите по-късно, след края на битката — обичаше да казва сержант Мелтън. — Щом сте в боя, бийте се.“
Оги излезе от колата също с омекнали колена и стъпи в локва на пътя. Дъждът беше спрял, след него във въздуха беше останал мирис на свежест и пръст, който се носеше из заспалата, потънала в мрак улица с жилищни сгради, сякаш Майката природа ни казваше: Успя да преминеш от другата страна, стигна до ново начало. Надявах се да е истина, но не чувствах да е така.
Оги ме погледна като изгубено кутре на чуждо място, останал без партньор, без нищо, което да нарече свое, с изключение на смартфона си.
Пред нас се издигаше къща във викториански стил, с грижливо поддържана морава, алея, която водеше към гараж за две коли, и лампа, която осветяваше пътеката до входа — изглежда, това беше единствената запалена лампа след десет вечерта. Къщата беше боядисана в светлосиньо, откъдето идваше и името й: Синята къща.
Оги и Джейкъбсън ме последваха по алеята.
Вратата се отвори, преди да стигнем до нея. Съпругът на Каролин Брок ни очакваше.
ГЛАВА 37
Грег Мортън, съпругът на Каролин Брок, носеше риза на ситно райе, сини джинси и сандали. Махна ни да влезем.
— Съжалявам, че дойдохме тук, Морти — казах.
— Няма нищо, няма нищо.
Морти и Каролин отпразнуваха петнайсет години брак тази година, но заради задълженията й на началник на кабинета на президента това беше отбелязано — доколкото си спомнях — само с дълъг уикенд в Мартас Винярд. Морти беше на петдесет и две, пенсионирал се след блестяща кариера като адвокат, която приключила с инфаркт в съдебната зала на окръг Каяхога, докато стоял пред заседателите. Второто му дете Джеймс по онова време нямало и годинка. И тъй като искал да види как децата му растат, а и без това не можел да похарчи всички пари, които бил спечелил, той слязъл завинаги от ринга. Понастоящем правеше късометражни документални филми и гледаше двете си деца.
Огледа мен и окаяния ми екип. Забравил бях докъде бях стигнал, за да прикрия външния си вид — брадата, която никой дотогава не беше виждал, всекидневните ми, прогизнали от дъжда дрехи, косата, от която все още се стичаха капки. А и Оги, който изглеждаше плачевно и преди дъжда. Поне Джейкъбсън изглеждаше като агент от Тайните служби.
— Май имате доста за разказване — каза Морти със своя баритон, развълнувал не един съдебен заседател през годините. — Но няма да чуя и дума от този разказ.
Влязохме. По средата на извитото стълбище, което свършваше във фоайето, седяха две деца, вперили поглед през парапета — шестгодишният Джеймс с пижама на Батман и щръкнала коса и десетгодишната Дженифър, която приличаше на майка си и не откъсваше поглед от мен. За тях не бях непознат, но обикновено не изглеждах като изплют.
— Ако можех да контролирам дребосъците — заяви Морти, — вече да са по леглата.
— Имаш червена брада — намръщи се Дженифър. — Не приличаш на президент.
— Грант е имал брада. Кулидж е имал червена коса.
— Кой? — не разбра Джеймс.
— Те са били президенти, гений такъв — поучи го сестра му и замахна към него. — И то доста отдавана. Мама и татко тогава са били малки.
— Ау, ти колко стар мислиш, че съм? — попита Морти.
— Петдесет и пет — обяви Дженифър. — Но ние те състаряваме преждевременно.
— Тук вече имаш право. — Морти се обърна към мен. — Кари каза да ползваме кабинета в мазето, господин президент. Искате ли?
— Чудесно.
— Знаете пътя. Ще ви донеса кърпи. А децата ми ще си легнат, нали, деца?
— Еееее…
— Край на звуковите ефекти. В леглата!
Каролин беше превърнала мазето в първокласен кабинет с обезопасени телекомуникационни връзки, които й позволяваха да работи късно вечер у дома.
Пръв мина Джейкъбсън. Той слезе по стълбите, огледа мястото и вдигна палец, за да ми покаже, че е чисто.
С Оги тръгнахме надолу. Мазето беше чисто и добре уредено, както човек би очаквал да бъде в дома на Каролин. Имаше голяма стая за игри, обзаведена с грамадни меки кресла, бюро, стол и диван; имаше и телевизор на стената, винена изба, киносалон с екран и дълбоки, предразполагащи столове, а по-нататък по коридора беше разположена баня с всичко необходимо и спалня; кабинетът на Каролин беше в дъното. В него имаше извито като подкова бюро с множество компютри, огромна коркова дъска на стената, няколко папки и грамаден телевизор с плосък екран.