— Заповядайте, момчета. — Морти подаде на всеки по една кърпа. — Готов ли сте за връзка с Кари, господин президент? Само натиснете този бутон тук — посочи мишката на компютъра.
— Секунда. Има ли къде да отиде нашият приятел? — попитах за Оги. Не бях го представил на Морти и Морти не беше поискал да се запознаят. Знаеше как е.
— В стаята за почивка — отговори Морти. — Голямото открито помещение до стълбището.
— Страхотно. Иди при него — обърнах се към Джейкъбсън.
Двамата напуснаха стаята. Морти ми кимна.
— Кари каза, че ще искате да се преоблечете.
— Това ще е прекрасно.
В чантата, която носех, имаше дрехи за съботата, но беше останала в колата, която паркирах при стадиона.
— Ще се погрижа. Добре, сега ви оставям. Ще се моля за вас, господин президент.
Погледнах го озадачено. Силни думи. Несъмнено беше необичайно, че се появявах инкогнито по този начин, но знаех, че Каролин не споделя поверителна информация със съпруга си.
Той се приведе към мен.
— Познавам Кари от осемнайсет години — каза той. — Виждал съм я да губи избори за Конгреса. Виждал съм я, след като пометна, след като получих инфаркт на миокарда и когато изгубихме Джени в търговския център в Александрия и два часа не знаехме къде е; виждал съм я притеснена, разтревожена. Но до тази вечер не я бях виждал ужасена.
Не отговорих. Не можех. И той го знаеше.
Протегна ръка.
— Каквото и да се случва, залагам на вас двамата.
Поех ръката му.
— Въпреки това се помоли.
ГЛАВА 38
Затворих вратата на кабинета на Каролин, останах зад звукоизолираните стени и седнах на бюрото. Взех мишката. Щом го направих, черният монитор на компютъра трепна и се появи екран, разделен на две.
— Здравейте, господин президент — поздрави Каролин Брок от Белия дом.
— Здравейте, господин президент — каза и изпълняващият длъжността директор на ФБР Елизабет Грийнфийлд на втората половина на екрана.
Низ беше заела поста, след като постоянно заемащият длъжността неин предшественик почина от аневризъм. Нея бях избрал и като постоянен директор, беше най-подходящата за работата — бивш агент, федерален прокурор, началник на криминалния отдел в Департамента по правосъдие, уважавана като безпристрастен и праволинеен човек.
Ударът срещу нея, който изобщо не считах за удар, е, че преди повече от десет години тя се беше присъединила към протестите срещу нахлуването в Ирак, затова някои хиени в Сената я подозираха в липса на патриотизъм и удобно забравяха, че мирният протест е една от най-достойните прояви на патриотизъм.
Освен това твърдяха, че просто искам да съм първият президент, поставил начело на ФБР афроамериканка.
— Разкажете ми за моста — казах — и за „Нешънъл парк“.
— За събитията на стадиона знаем много, много малко, спирането на тока е заличило всички записи, а дъждът е измил останалите следи. Дори извън стадиона да са били убити хора, няма и помен от това. И да са останали някакви знаци за съществуването им, може да минат дни, преди да ги открием. Но е малко вероятно.
— Ами снайперистът?
— Снайперистът. Колата е иззета от Тайните служби, но разполагаме с куршумите, попаднали в тротоара и стените на стадиона, затова можем да изчислим сравнително точно траекторията им. От събраните данни изглежда, че снайперистът е стрелял от покрива на блок срещу стадиона. Сградата се казва „Камдън Саут Капитол“. Горе не открихме никого, разбира се, проблемът е, че нямаше и нищо друго. Следователно снайперистът се е погрижил да заличи всички следи. Дъждът също има заслуга.
— Така.
— Господин президент, ако са били в онази сграда, ще разберем кои са. Необходимо е било предварително планиране. Осигуряване на достъп. Кражба на униформи вероятно. Ще проверим записите от вътрешните камери. Ще използваме технологията за разпознаване на лица. Имаме начини. Но вие казвате, че не разполагаме с време.
— Почти никакво.
— Работим толкова бързо, колкото е възможно, сър. Не мога обаче да ви обещая, че ще намерим отговорите до няколко часа.
— Постарай се. Ами жената? — говорех за партньорката на Оги.
— Нина, да. Тайните служби току-що предадоха колата и тялото. Ще разполагаме с нейните отпечатъци и ДНК до няколко минути и ще ги проверим. Ще проследим и колата, всичко.
— Добре.
— А мостът? — попита Каролин.
— По случилото се на моста все още се работи — каза Лиз. — Пожарът е потушен. Прибрахме четири тела от пътеката за пешеходци и проверяваме данните им в базата. С онези, които са били в камиона, ще бъде по-трудно, но работим по въпроса. Господин президент, дори да научим кои са и какви са, който и да е наел тези хора, не би оставил следи. Ще има бушони. Посредници. В крайна сметка може и да ги проследим, но не ми се вярва…