— Очевидно.
— А второто е — продължи той, — че доколкото ми е известно, способностите на Сули се свеждат до компютрите. Той е невероятен. В състояние е да нанесе големи поражения, както добре знаете. Но не разполага с обучени наемници.
Опрях ръка на стената.
— Което означава…
— Което означава, че работи с други — довърши Оги. — С държава, която иска да види Съединените щати на колене.
— И която е подкупила човек от моите приближени — добавих.
ГЛАВА 41
— Добре, Оги, следващ въпрос. Какво иска Сулиман? Трябва да иска нещо. Няма как иначе. Или тези, които работят с него. Какво искат?
Оги наклони глава.
— Защо питате?
— Защо ли? Защо иначе ще ни правят предварителна демонстрация на вируса? — Махнах с ръка. — Оги, преди две седмици неочаквано в системите ни в Пентагона се появи вирус. Появи се и изчезна. Известно ти е. Сам ми го каза на стадиона. Появи се неочаквано и след това също толкова неочаквано изчезна — щракнах с пръсти, — ето така.
— Игра на криеница.
— Игра на криеница, именно, точно това ми казаха и моите специалисти. Игра на криеница. Без никакво предупреждение, без нашите свръхмощни антивирусни системи да се задействат, изведнъж този вирус заля компютрите на Департамента на отбраната, след това изчезна със същата скорост и без следа. Ето така започна всичко. Нарекохме го „Тъмните векове“ и сформирахме кризисен екип. Нашите киберспециалисти работят денонощно, за да го открият, опитват се да го спрат, но не могат.
Оги кимна.
— И това ви ужасява.
— Естествено.
— Защото е влязъл в системите ви без предупреждение и се е изпарил също толкова светкавично. Наясно сте, че може отново да се появи или че може би изобщо не е изчезвал. И нямате представа какво може да направи със системите ви.
— Всичко изброено, да — потвърдих. — Но за тази прелюдия, за тази игра на криеница има някаква причина. Ако онзи, който го е направил, просто иска да срине системите ни, вече да го е постигнал. Нямаше да ни предупреждава. Предупреждаваш само ако искаш нещо от онзи, когото предупреждаваш, ако ще искаш откуп.
— Откуп. Да, ясен ми е ходът на вашите разсъждения. Когато сте видели предупреждението, сте очаквали да бъде придружено с някакво искане.
— Точно така.
— А, значи затова… затова сте се обадили на Сули — кимна Оги. — Да го попитате какво иска.
— Да. Той се опитваше да привлече вниманието ми. Затова му дадох да разбере, че е успял. Исках да чуя какво е искането му, без да го питам направо, без да намеквам, че Съединените щати ще се огънат пред изнудването.
— Но той не ви е предявил никакво искане.
— Не. Увърташе. И май… загуби ума и дума. Сякаш не беше очаквал обаждането. О, плю по адрес на страната ми, обичайните приказки, но не поиска нищо. Не призна за играта на криеница. Не ми оставаше друго, освен да го заплаша. Казах му, че ако вирусът порази страната ми, ще го преследвам с всички сили, с които разполагам.
— Този разговор май… е бил доста странен.
— Да — съгласих се аз. — Специалистите ми са убедени, че е работа на „Синове на джихада“. И твърдят, че играта на криеница не е била случаен проблем, а умишлено действие. Затова искам да знам къде е искането за откуп. Защо ще си докарва главоболия с игра на криеница, без да иска нищо в замяна?
Оги кимна.
— А след това се появява Нина. Решили сте, че тя ще отправи искането.
— Да. Ти или Нина? Е? — Вдигнах ръце, отчаянието ми взе връх. — Къде, по дяволите, е проклетият откуп?
Оги пое дълбоко дъх.
— Няма да има такова искане — заяви той.
— Няма ли, защо? Защо тогава ми изпратиха предупреждението?
— Господин президент, „Синове на джихада“ не са ви изпратили предупреждението — каза той. — Нито го е направил този, който финансира групировката, който и да е той.
Не свалях поглед от него. Отне ми миг да проумея. Най-накрая се сетих.
— Ти си го изпратил.
— Нина и аз, да. За да ви предупредим. За да се подготвите за ответни действия. И после с Нина се свързахме с вас, така щяхте да ни приемете сериозно. Сулиман не знаеше нищо. Последното, което би искал, е да ви предупреждава за вируса.
Осмислях случилото се. Оги и Нина изпращат предупреждението преди две седмици. А седмица след това Нина намира Лили в Париж и й прошепва вълшебните думички.