Дошли са да ме предупредят. Да ми помогнат.
Това бяха добри новини.
Кои бяха лошите ли? Че Сулиман Синдурук и чуждият поръчител изобщо не са искали Съединените щати да разбират за намеренията им предварително.
Не са възнамерявали да поискат каквото и да било. Не са се стремили към промяна във външната ни политика. Не са очаквали да бъдат освободени затворници. Не са искали пари.
Не са целели никакъв откуп.
Искали са само да пуснат вируса.
Да ни унищожат.
ГЛАВА 42
— С колко време разполагаме? — попитах Оги. — Кога ще се задейства вирусът?
— Събота в Америка — каза той. — Само това знам.
Същото, което каза и директорът на „Мосад“.
— Тогава трябва да тръгваме — втурнах се аз, хващайки Оги за ръката. — Къде отиваме?
— Ще ти кажа в…
Твърде бързо се обърнах, усетих как стаята се върти, загубих равновесие, прониза ме остра болка в ребрата, дърво, което ме удари — ръбът на дивана, — таванът присветна отгоре ми и се завъртя…
Направих стъпка напред, но нещо не беше както трябва, кракът ми не беше стабилен, подът не беше там, където трябваше да бъде — всичко беше някак под ъгъл…
— Господин президент! — Ръцете на Джейкъбсън ме уловиха, лицето ми беше само на сантиметри от килима.
— Доктор Дейн — прошепнах и бръкнах в джоба си.
Стаята танцуваше около мен.
— Позвънете на… Каролин — успях да кажа. Извадих телефона си, размахах го, преди Джейкъбсън да го вземе от ръката ми. — Тя знае… какво да прави..
— Госпожо Брок! — извика Джейкъбсън в телефона.
Даване на указания, приемане на заповеди, всичко беше като някакво далечно ехо, Джейкъбсън не говореше с обикновения си глас, а сякаш беше в битка.
Не сега. Не може да се случи сега.
— Той ще се оправи, нали?
— След колко време?
Събота в Америка. Събота в Америка е съвсем скоро.
Облак като гъба. Изпепеляващ червен пламък помиташе страната. Къде е водачът? Къде е президентът?
— Не… сега…
— Кажи й да побърза!
Не сме в състояние да отговорим, господин президент.
Извадиха системите ни от строя, господин президент.
Какво ще правим, господин президент?
Вие какво ще направите, господин президент?
— Останете легнал, сър. Идва помощ.
Не съм готов. Все още не съм.
Не, Рейчъл, все още не съм готов да дойда при теб.
Събота в Америка.
Тишина и приглушеното ехо в мъртво, безкрайно, безформено пространство.
— Къде, по дяволите, е докторът?
И ярка светлина.
СЪБОТА — В АМЕРИКА
ГЛАВА 43
Вицепрезидентът Катрин Бранд стреснато отвори очи, излязла от мъглата на съня. Отново чу шума, някой чукаше на вратата на спалнята й.
Вратата се пооткрехна, почукването се усили. Питър Евиан, нейният началник на кабинета, надзърна в пролуката.
— Съжалявам, че ви събуждам, госпожо вицепрезидент — каза той. За миг не можеше да осъзнае къде е, отне й секунда да разпознае вещите си. Намираше се в подземието, спеше сама, макар сама да беше относително с агентите, които стояха пред вратата на малката спалня.
Протегна ръка към телефона на нощното шкафче и провери колко е часът: 1:03 сутринта.
— Да, Питър, влез.
Говореше спокойно. Трябваше да е винаги в готовност. Повтаряше си го всеки ден. Защото можеше да се случи по всяко време, ден или нощ, без никакво предупреждение. Куршум. Аневризма. Инфаркт. Такъв е животът на вицепрезидента.
Седна в леглото. Питър, облечен както винаги с риза с вратовръзка, влезе и й подаде телефона си, на който беше отворен уебсайт, новинарска статия.
Заглавието гласеше: ПРЕЗИДЕНТЪТ Е В НЕИЗВЕСТНОСТ.
Източници в Белия дом, пишеше в статията, потвърждават, че президентът не е в Белия дом. И още по-точно, че неговото местонахождение е неизвестно.
Ширят се слухове, които варират от правдоподобни до пълна измислица и направо нелепи. Рецидив на неговото заболяване на кръвта, той е сериозно болен. Напуснал е града, за да се подготви за изслушването на комисията. Заедно с помощниците си работи над речта за оттеглянето си. Взел е мръсни пари от Сулиман Синдурук и се готви да напусне страната, за да избегне преследването.
Президентът и вицепрезидентът са в безопасност, гласеше официалното изявление от предишната вечер, след експлозията на моста и стрелбата при „Нешънъл парк“. И толкова. Това вероятно беше правилният начин за действие. Да се каже на всички, че водачите им са здрави и в безопасност, но без да се уточнява местонахождението им. Никой няма да очаква или да иска друго.