Выбрать главу

Началникът на кабинета не отговори, не помръдна. Бранд от самото начало не се беше хванала на тази история.

— Този инцидент… може да доведе до кратка изолация — продължи тя. — Няколко минути, час, докато намерим разрешение. Но аз бях долу цяла нощ. Тук ли трябва да остана?

— Засега така се налага, госпожо.

Тръгна към Каролин и спря след няколко крачки.

— Тогава не ми разправяйте, че било заради инцидента в столицата снощи. Кажете ми какво наистина налага това изолиране. Кажете ми защо се пристъпва към мерките за охрана на правителството. Кажете ми защо президентът се страхува за живота си в този момент.

Каролин премигна няколко пъти, но остана невъзмутима.

— Госпожо, получих пряко нареждане от президента за изолирането и пристъпването към мерките. Не съм в положение да поставям под въпрос заповедта. Не съм в положение да разпитвам за причините. И не… — отмести поглед, прехапа устни.

— И аз също не съм в положение, нали това щяхте да кажете, Каролин?

Каролин се обърна и я погледна в очите.

— Да, госпожо. Това се канех да кажа.

Вицепрезидентът кимна и издиша бавно.

— Свързано ли е с отстраняването от президентския пост? — попита, макар да не разбираше как би могло.

— Не, госпожо.

— Това въпрос, касаещ националната сигурност ли е?

Каролин не отговори, умишлено не помръдна.

— За „Тъмните векове“ ли става дума?

Каролин трепна, но не отговори, не пожела да отговори.

— Много добре, госпожо Брок — рече тя, — не съм президент…

Все още.

— …но съм вицепрезидентът. Не приемам заповеди от вас. А не съм чула заповедта за изолирането на Белия дом от президента. Той знае как да се свърже с мен. Има телефона ми. Може да ми позвъни по всяко време и да ми каже какво, по дяволите, се случва.

Обърна се и се запъти към вратата.

— Къде отивате? — попита Каролин, гласът й прозвуча различно, по-силен, не така почтителен.

— Къде мислите, че отивам? Денят ми е запълнен с ангажименти. Очаква ме и среща с пресата и съм сигурна, че първият въпрос, който ще ми зададат, е „Къде е президентът?“.

И още по-важното: имаше среща, която беше уговорила вчера вечерта, след като й позвъниха в жилището й. Можеше да се окаже една от най-интересните срещи в живота й.

— Няма да напускате оперативния център.

Вицепрезидентът спря на прага. Обърна се към началника на кабинета на Белия дом, която току-що й беше говорила, както никой не си беше позволявал след избирането й на този пост — всъщност много отдавна.

— Моля?

— Чухте какво казах — заяви началникът на кабинета с привидно уважение. — Президентът иска да останете в оперативния център.

— Вие също ме чухте, подмазвачке. Приемам нареждания само от президента. Докато не го чуя от него, ще бъда в кабинета си в Западното крило.

Излезе в коридора, където началникът на нейния кабинет Питър Евиан вдигна очи от телефона си.

— Какво става? — попита той, когато се изравни с нея.

— Ще ти кажа какво няма да стане — отвърна тя. — Няма да потъна с този кораб.

ГЛАВА 45

Затишието пред буря.

Затишие, това беше, не за него, а за тях, за неговите хора, малкия му екип от компютърни гении, които бяха прекарали най-веселите и най-бурни дванайсет часа от живота си. В ласки с жени, които иначе не биха си направили и труда да погледнат към тях, които ги изчукаха по десет различни начина и им показаха наслади, които не си и бяха представяли в краткия си живот. Пиха шампанско от бутилки, които обикновено докосваха устните само на световния елит. Гуляха на шведска маса с хайвер и гъши дроб, омари и филе миньон.

Сега спяха до един, последните се бяха оттеглили преди час. Всички щяха да се събудят чак по обяд. Днес нямаше да има никаква полза от тях.

Нямаше проблем. Бяха изпълнили своята част.

Сулиман Синдурук седеше на терасата на апартамента, в пръстите му гореше цигара, на масичката до него имаше смартфони, лаптопи и кафе. Разкъса кроасан, докато вдигаше лице към утринната светлина.

„Порадвай се на спокойната сутрин — напомни си той. — Защото когато слънцето изгрее над Шпрее по това време утре, няма да има никакво спокойствие.“

Остави закуската си настрани. Самият той не можеше да намери спокойствие. Не можеше да се храни, стомахът му беше пълен с киселина.

Придърпа лаптопа си, включи екрана, прегледа новините онлайн.

Водещата новина беше за предотвратения заговор за убийство на крал Саад ибн Сауд от Саудитска Арабия и извършващите се в момента десетки арести на заподозрени. Според репортерите и предполагаемите „информирани“ специалисти, които пълнеха новинарските канали, възможните мотиви бяха демократичните реформи на новия крал. Увеличаването на правата на жените. Непоклатимата му позиция срещу Иран. Участието на Саудитска Арабия в гражданската война в Йемен.