Новина номер две: събитията във Вашингтон от миналата нощ, престрелка и взрив на моста, престрелка на стадиона, временно затваряне на Белия дом. Нямаше данни за тероризъм, твърдяха федералните власти. Не, всичко било част от операция на контраразузнаването, проведено съвместно от ФБР и Министерството на финансите. Досега медиите, изглежда, приемаха информацията за вярна, историята се разпространяваше едва от няколко часа.
А прекъсването на тока на стадиона, което беше предшествало престрелката — съвпадение ли беше? Да, твърдяха федералните вести. Беше просто стечение на обстоятелствата, че хората на стадиона, както и онези в радиус от четвърт миля около него бяха останали на тъмно броени секунди преди федералните агенти и мнимите извършители да осветят улица „Капитол“, сякаш правят възстановка на прочутата престрелка в Окей Корал.
Президентът Дънкан трябваше да знае, че подобна налудничава история няма как да се приема дълго. Но вероятно на него му беше все едно. Той просто печелеше време.
Но не знаеше с колко време разполага.
Един от телефоните на Сули иззвъня. Телефонът на вътрешния човек. Съобщението беше обиколило света, преди да стигне до него, минало през анонимни проксита, прехвърляно на отдалечени сървъри в десет различни страни. Ако някой направеше опит да го проследи, можеше да се окаже къде ли не — от Сидни, Австралия, до Найроби, Кения и Монтевидео, Уругвай.
ПОТВЪРДЕТЕ, ЧЕ СМЕ ПО ГРАФИК, гласеше съобщението.
Той се подсмихна. Сякаш знаеха какъв е графикът.
Написа в отговор: ПОТВЪРЖДАВАМ АЛФА Е МЪРТЪВ.
„Алфа“ означаваше Нина.
В нито една от историите онлайн за престрелката снощи при бейзболния стадион, за престрелката и взрива на моста между столицата и Вирджиния не се споменаваше за мъртва жена.
Натисна „Изпрати“ и зачака съобщението да измине криволичещия си път.
Проряза го тръпка. Жилото от предателството, от предателството на Нина. И от загубата. Може би беше подценил чувствата си към нея. Революционния й ум. Стегнатото й, гъвкаво тяло. Жаждата й да изследва в света на компютрите и на спалнята. Часовете, дните, седмиците, които бяха прекарали в работа рамо до рамо, като се предизвикват един друг, подхранват идеите си, изстрелват хипотези, правят опити, грешки, приведени пред лаптоп, развиват теории над чаша вино или голи в леглото.
Преди тя да изгуби интерес към него. Би могъл да го преживее. Нямаше намерение да остава с една жена. Но никога нямаше да проумее как се беше хванала точно с Оги, точно с него, този грозник.
Спри. Притисна очи с пръсти. Нямаше смисъл.
Отговорът дойде: ПОТВЪРДИХА, ЧЕ АЛФА Е МЪРТВА.
Това не беше точно потвърждение. Уверяваха го в професионализма и уменията на екипа, който бяха изпратили в Америка, нямаше друг избор, освен да им повярва.
Сули им отговори: ЩОМ АЛФА Е МЪРТВА, ТОГАВА СМЕ ПО ГРАФИК.
Отговорът дойде толкова бързо, че Сули предположи, че е бил изпратен едновременно с неговото съобщение.
БЕТА Е ЖИВ, ПОТВЪРДЕНО Е И Е ПОД ЗАКРИЛА.
„Бета“ означаваше Оги. Спасил се беше, значи. С американците беше.
Сули не успя да потисне усмивката.
Ново съобщение дойде твърде бързо след последното. Онези бяха притеснени.
ПОТВЪРДЕТЕ, ЧЕ СМЕ В ГРАФИК ПРИ ТОВА РАЗВИТИЕ.
Веднага отговори: ПОТВЪРДЕНО. ПО ГРАФИК.
Мислеха, че знаят графика за пускането на вируса. Нищо подобно.
Дори Сули не го знаеше. Всичко беше само в ръцете на Оги.
Без значение дали беше наясно, или дори не подозираше.
ГЛАВА 46
— Да го събудим.
— Оставете го сам да се събуди.
— Жена ми каза да го събудим.
Далеч над мен имаше водна повърхност. Слънцето пръскаше искри върху вълните.
Вълните идваха към нас, ръцете ми загребваха, краката ми оттласкваха водата.
В дробовете ми нахлу въздух, светлината беше толкова ярка, пронизваше очите ми…
Премигнах няколко пъти и присвих очи от светлината, която грееше в лицето ми, после бавно фокусирах.
Погледът ми попадна върху Оги, седнал на дивана, с белезници на китките и на глезените, очите му бяха с тъмни кръгове.
Реех се, времето нищо не означаваше, докато наблюдавах очите му да се присвиват съсредоточени, устните му бавно се движеха.