— Конгресмен Кърнс, тук става дума за националната сигурност. Не за някаква игра на стражари и апаши. Въпросът е сериозен. И ще ви отговоря с радост, щом сте готов да зададете сериозен въпрос.
— В престрелката в Алжир е загинал американец, господин президент. Американец, агент от ЦРУ на име Нейтън Кромарти, загинал е, докато е осуетявал плановете на паравоенната групировка да убие Сулиман Синдурук. Според мен американският народ счита това за сериозно.
— Нейтън Кромарти е герой — заявих, — скърбим за загубата му. Скърбя за загубата му.
— Чули сте какво казва майка му по този въпрос — продължи конгресменът.
Чух. Всички чухме. Не разкрихме публично нищо от случилото се в Алжир. Не можехме да го направим. Паравоенната групировка обаче публикува клип с мъртвия американец в интернет, Клара Кромарти скоро разпозна сина си Нейтън и разкри, че е агент на ЦРУ. Разрази се страховита буря, мръсотията се разхвърча навсякъде. Медиите се юрнаха към нея и след няколко часа тя вече настояваше да знае защо синът й е загинал при защитата на терорист, отговорен за смъртта на стотици невинни, сред които и много американци. В скръбта и болката си Клара Кромарти буквално написа сценария за свиканата по повод случилото се в Алжир комисия по изслушването.
— Не мислите ли, че дължим отговори на семейство Кромарти, господин президент?
— Нейтън Кромарти е герой — повторих. — Той обичаше отечеството си. И разбираше като всеки друг колко много от действията ни в името на националната ни сигурност не могат да бъде оповестени пред обществото. Говорих лично с госпожа Кромарти и дълбоко съжалявам за случилото се със сина й. Няма какво друго да кажа. Не мога и няма да го направя.
— Сега, след случилото се, господин президент, не считате ли, че вашата политика на преговори с терористите може би не е проработила?
— Не преговарям с терористи.
— Както искате го наречете. Разговори по телефона. Обсъждания на разни въпроси с тях. Закрила…
— Не закрилям…
Лампите отгоре премигнаха, два пъти за кратко, което означаваше прекъсване. Чуха се тежки въздишки. Каролин Брок се поободри, записа си нещо.
Конгресменът използва паузата, за да премине към следващ въпрос.
— Не оставяте никакво място за съмнение, господин президент, че предпочитате диалога пред силата и по-скоро бихте преговаряли с терористите.
— Не — прекъснах го с възражението си, чувах как пулсът ми заблъска в слепоочията, защото подобен тип опростяване олицетворяваше всичко, което не беше наред в политиката ни. — Онова, което съм казвал многократно, е, че ако има начин в дадена ситуация да се намери мирно решение, то тогава мирът е по-добрият път. Преговорите не означават капитулация. Да обсъждаме външната политика ли сме се събрали тук, конгресмен? Не бих искал да прекъсвам този лов на вещици със смислен разговор.
Хвърлих поглед към ъгъла на стаята, където Каролин Брок трепна, рядък пробив в непроницаемото й изражение.
— Изразът „преговори с врага“ е един начин да се опише случилото се, господин президент. „Закриляне“ е друг.
— Не закрилям враговете ни — настоях. — Нито отричам употребата на сила при справянето с тях. Силата е възможност, която никога не се изключва, но ще я използвам само в краен случай. Може би задоволените младежи, които висят по кънтри клубове, говорят на всеки на малко име, гаврътват бира след бира и си играят в тайни колежански братства, няма да ме разберат, но аз съм се срещал очи в очи с врага на бойното поле. Много бих се замислил, преди да изпратя нашите синове и дъщери в битка, защото аз съм бил един от тези синове и съм наясно с рисковете.
Джери се бе привел. Очакваше още. Все настояваше да разказвам за военната си служба. Кажи им как си изпълнил дълга си. Кажи им за времето ти като военнопленник. Кажи им за раните, за изтезанията. Непрекъснато спорехме по този въпрос по време на кампанията — дали да споделям свързаните с мен факти, които щяха да се приемат най-благоприятно. Ако зависеше от съветниците ми, това щеше да е единствената тема, по която да се изказвам. Аз обаче бях непреклонен в това отношение. Има неща, за които човек просто не говори.
— Приключихте ли, господин през…
— Не, не съм. Вече обясних всичко на ръководството на Камарата, на председателя и на останалите. Казах ви, че не мога да се явя на това изслушване. Можехте да кажете: „Добре, господин президент, и ние сме патриоти, ще уважим действията ви дори ако не можете да ни кажете какво се случва“. Но не го направихте, нали? Не устояхте на възможността да ме прегазите и да запишете точки. Затова нека ви кажа публично нещо, което ви казах и лично. Няма да отговарям на въпросите ви за разговори, които съм провел, или за действия, които съм предприел, защото тези въпроси са опасни. Те са заплаха за националната сигурност. Ако се наложи да изгубя поста си, за да защитя страната си, ще го загубя. Но не се заблуждавайте. В нито един момент не съм действал еднолично, не съм произнесъл нито дума, без да се съобразя със сигурността и безопасността на Съединените щати. И никога няма да го направя.