— Имате право. Все още не можем да изключим тази възможност. Минали са само два часа. Тъкмо започваме да работим по въпроса. Възможно най-скоро ще имаме отговор.
„Възможно най-скоро“ днес имаше съвсем ново значение.
— Господин президент — каза Сам, — свързахме се с всички газови компании относно сигурността на газопроводите. Националният център по киберсигурност работи с тях според протоколите за спешно реагиране. Надяваме се, че ще бъдем в състояние да предотвратим друг такъв инцидент.
— Господин президент — побутна ме Алекс.
Джипът ни беше стигнал до площадката за хеликоптери в източна Вирджиния. Величественият зелено-бял президентски хеликоптер се осветяваше само от прожекторите на площадката.
— Сам, засега ще те оставя да се върнеш към работата си — казах. — Дръж Каролин и Лиз непрекъснато в течение. Само тях. Ясно?
— Да, сър. Приключвам връзката.
Третата част от екрана, която беше на Сам, изчезна. Екранът се адаптира и образите на Каролин и Лиз се уголемиха.
Обърнах се към Алекс.
— Качи Оги в хеликоптера. Идвам веднага.
Изчаках Алекс и Оги да излязат от колата. След това се обърнах към Каролин и Лиз.
— Защо им е да взривяват завод за разузнавателни самолети с договор с правителството? — попитах.
ГЛАВА 48
— Нямам представа — отговори Оги, когато му зададох същия въпрос.
В хеликоптера седяхме един срещу друг на седалки, тапицирани с мека кремава кожа, докато машината бавно се издигаше във въздуха.
— Не знам за нищо такова — отговори той. — Нямам никакво участие в тази работа.
— Хакването на газопроводна система. Или на системата на подизпълнител на Департамента на отбраната. Не си правил такива неща, така ли?
— Господин президент, ако говорите по принцип, да, правили сме. Сам казахте, че става дума за фишинг атака, нали?
— Да.
— Ами правили сме подобни неща. Китайците са довели това изкуство до съвършенство. Опитали се да хакнат газопроводните ви системи, нали?
Същото каза и Сам Хейбър.
— Какво правят китайците, го знаят всички — рече Оги. — Но ние не сме правили подобни неща тук. Или трябва да уточня, че аз не съм правил.
— Сулиман Синдурук в състояние ли е да хакне газопроводите без теб?
— Естествено. Има екип от хора като мен. Бих казал, че бях най-добрият, но не говорим за нещо, което е трудно. Всеки може да пусне вирус по имейл и да се надява, че жертвата ще кликне върху него.
Кибертероризъм от Дивия запад. Тази нова, страшна заплаха. Всеки можеше да срине сигурността на цяла нация по гащи на дивана.
— Не си чувал нищо за Лос Анджелис.
— Не съм.
Облегнах се.
— И следователно нищо не знаеш за случилото се.
— Не знам. И не разбирам какво ще спечелят, ако взривят компания, която строи самолети за вас.
Не можех да не се съглася. Какъв смисъл имаше да се разрушава машинен завод?
Друго се криеше тук.
— Добре. Добре, Оги. — Разтрих очи, борейки се с изтощението от преливането на тромбоцитите, с отчаянието, породено от постоянната неизвестност какво следва. — Кажи ми. Кажи ми как проникна в системите ни и какви поражения ще причини вирусът.
Най-накрая имахме шанс. От първата ни среща на стадиона със свистящите куршуми, бягството от засадите с автомобилите и моето рухване към полунощ не бяхме имали възможност да изясним този въпрос.
— Уверявам ви, че съвсем не работехме върху толкова елементарни задачи, като да заразяваме електронни писма с надеждата някой да ги отвори. Мога да ви уверя и че кодът, който използвате, „Тъмни векове“, е съвсем уместен.
ГЛАВА 49
В хеликоптера се насилих да преглътна малко кафе с надеждата мъглата в ума ми от влетите медикаменти да се разсее. В този мой мач сетивата ми трябваше да работят на сто процента. Следващата стъпка можеше да е най-решаващата от всички.
Изгряващото слънце озаряваше облаците в наситен оранжев цвят. Обикновено величествеността на гледката ме разтърсваше, напомняше ми за всемогъществото на природата и колко дребни сме ние в света, който сме наследили. Но сега облаците ми напомниха за огненото кълбо, което бях наблюдавал в Лос Анджелис чрез сателитната връзка, и зората ме подсещаше, че часовникът тиктака с дълбокия, отекващ звън на гонг.
— Очакват ни — обърна се към мен Алекс Тримбъл, вдигнал поглед към мен от разговорите, които водеше през слушалките. — Стаята за съвещания е обезопасена. Стаята на щаба е обезопасена. Зоната е проверена и обезопасена. Поставени са барикади и камери.