Събрахме трийсет души, най-добрите експерти по киберсигурност, с които разполагахме. Неколцина заехме със споразумения за строга секретност от частния сектор — софтуерни компании, телекомуникационни гиганти, компании за киберсигурност, военни подизпълнители. Имаше и двама бивши хакери, единият понастоящем излежаваше тринайсетгодишна присъда във федерален затвор. Повечето бяха от агенции на федералното правителство — от Департамента за вътрешна сигурност, ЦРУ, ФБР, АНС
Половината от екипа се занимаваше с неутрализирането на заплахата — как да бъдат ограничени пораженията в системите ни и инфраструктурите след задействането на вируса.
В момента обаче се тревожех за другата половина — кризисния екип, който Девин и Кейси ръководеха. Те се бяха посветили на задачата да спрат вируса, което вече две седмици не им се удаваше.
— Добро утро, господин президент — поздрави Девин Уитмър.
Той идваше от Агенцията за национална сигурност. След дипломирането си в Бъркли се беше занимавал с проектирането на антивирусен софтуер за клиенти като „Епъл“, преди АНС да го привлече. Създал беше инструменти за оценка на федералната киберсигурност, за да помогне на бизнеса и правителството да разберат до каква степен са защитени от кибератака. Когато преди три години най-големите системи за здравни грижи във Франция бяха поразени от изискващ откуп вирус, ние им заехме Девин, който успя да го открие и обезвреди. Никой в Америка, уверяваха ме, не беше по-добър в откриването на пропуски в киберсистемите и в тяхното премахване.
— Господин президент — поздрави ме Кейси Алварес.
Тя беше дъщеря на установили се в Америка мексикански имигранти, които създали семейство и изградили обхващаща Югозапада верига от магазини за хранителни стоки. Кейси не показала никакъв интерес към участие в семейното предприятие, насочила се към компютрите, искала да се присъедини към силите на реда. Докато учела в Университета на Пенсилвания, кандидатствала за работа в Департамента по правосъдие, но била отхвърлена. Кейси седнала пред компютъра и успяла да направи онова, в което щатските и федералните власти се проваляли от години — хакнала нелегален уебсайт за детска порнография и разкрила самоличността на всичките му собственици, буквално ги поднесла на тепсия на федералното разследване и сложила край на дейност, която се считала за най-големия доставчик на детско порно в страната. Департаментът по правосъдие я наел веднага, работила там, докато не се преместила в ЦРУ. Последната й задача беше в Близкия изток с американското главно командване, където тя прихващаше, декодираше и саботираше електронните съобщения на терористичните групи.
Увериха ме, че двамата са най-добрите, с които разполагаме. И ще се срещнат с човека, който до този момент показваше, че ги превъзхожда.
Когато ги представих на Оги, в отношението им се долавяше почит. „Синове на джихада“ бяха елитен екип от кибертерористи, митични фигури за този свят. Но усетих и съперническата нотка, която щеше да е в наша полза.
— Девин и Кейси могат да ти покажат щаба — казах. — Те поддържат връзка с останалите от екипа, които работят над тази задача в Пентагона.
— Последвайте ме — обърна се Кейси към Оги.
Усетих леко облекчение. Поне ги събрах. След всичко, през което преминахме, това само по себе си бе малка победа.
Сега можех да се съсредоточа върху онова, което предстоеше.
— Джейкъбсън — казах, щом напуснаха, — махни системата.
— Преди да е свършила ли, сър?
Вперих поглед в него.
— Знаеш какво предстои, нали?
— Да, сър, разбира се.
— Така. Тази тръба няма да е прикачена към ръката ми. Махни я.
— Сър, да, сър.
Залови се със задачата, сложи си гумени ръкавици от чантата, набави си и останалите необходими неща. Заговори на себе си като дете, което се опитва да запомни стъпките от наръчник с инструкции — затвори дозатора, стабилизирай тръбата, постави превръзката и я залепи върху мястото, и…
— Ох!
— Простете, сър… няма следа от инфекция… тук. — Постави лепенка върху мястото. — Задръжте така.
Миг по-късно вече ми е сложена лепенка и съм готов. Отидох направо в спалнята си, в малката баня към нея. Извадих електрическа самобръсначка и обръснах по-голямата част от червената брада, след това използвах бръснач и крем, за да довърша. Взех си душ, позволих си да се насладя на усещането от течащата вода върху лицето ми, колкото и неудобно да ми беше с лявата ръка, изпъната извън душа, пазех превръзката и лепенката, правех всичко с една ръка. Имах нужда от душ. Имах нужда да се обръсна. Чувствах се по-добре, външният вид беше важен, поне още един ден.