— Нуждаеш се от най-добрите.
— Да, сър. Нуждаем се от кризисния екип, който събрахте.
— Девин Уитмър и Кейси Алварес са с мен, Сам.
Сам не отговори веднага. Продължавах да го държа в неведение. И двамата бяхме наясно. Разполагах с източник, който ми беше казал, че атаката ще се проведе днес, но не му бях казал кой е този източник. Подобна постъпка не беше обичайна. И на всичко отгоре сега му казвах нещо, за което вероятно вече сам се беше досетил — че двамата най-добри киберексперти в страната са с мен на неизвестно място. Сигурно му беше трудно да разбере какво става. Той беше секретар на Департамента за вътрешна сигурност, защо точно от него да го пазя в тайна?
— Сър, ако не може да ползваме Уитмър и Алварес, поне изпратете част от екипа.
Разтрих лице, обмислях думите му.
— Това е „Тъмните векове“, сър. Изключено е да е съвпадение. Това е началото. Какъв е краят, не знам. Другите пречиствателни станции? Електроснабдяването? Язовирите ли ще отворят? Имаме нужда от тях в Лос Анджелис. Днес извадихме късмет. Не искам отново да разчитам на късмета.
Станах от стола си, усещах как ме обхваща клаустрофобия. Започнах да крача, за да се почувствам по-добре. Да нормализирам кръвообращението си. Трябваше да впрегна всички сили, за да взема най-доброто възможно решение.
Газовата експлозия… Изпепелената биологична лаборатория… Аварията в лабораторията в пречиствателната станция.
Чакай малко. Чакай само…
— Дали е било късмет? — попитах.
— Откриването на аварията в пречиствателната станция ли? Не знам как иначе да го нарека. Можеше да минат дни, преди да бъде засечена. Става дума за изключително добре подготвена хакерска атака.
— И само защото беше разрушена лаборатория за реагиране на биотероризъм, ние решихме ръчно да проверим работата на пречиствателната станция.
— Точно така, сър. Това беше очевидната първа предпазна мярка.
— Знам — казах. — Това ми е мисълта.
— Не разбирам, сър.
— Сам, ако ти беше на мястото на терористите, в какъв ред щеше да действаш? Първо щеше да заразиш водата или първо щеше да взривиш лабораторията?
— Ами… аз, ако…
— Ще ти кажа какво бих направил аз на тяхно място. Първо бих заразил водата. Нямаше да се забележи веднага. Вероятно щяха да минат часове, дори дни. И тогава бих взривил лабораторията. Защото ако първо взривиш лабораторията… ако първо взривиш лаборатория за реагиране в случай на биотероризъм…
— Се издаваш — довърши Каролин. — Знаеш, че федералното правителство веднага ще провери водоснабдяването.
— И точно това направихме.
— Издали са се — промърмори Сам, повече на себе си, отколкото на нас, обмисляше чутото.
— Умишлено са се издали — продължих. — Подхлъзнаха ни. Искали са да проверим всички пречиствателни станции. Искали са да открием проникването в системата.
— Не разбирам каква полза… — каза Сам.
— Може би те не искат да отровят водата на Лос Анджелис. Може би просто искат ние да си мислим така. Искат да изпратим най-добрите си хора, най-компетентните си специалисти в Лос Анджелис, на другия край на страната, за да ни хванат неподготвени, когато вирусът се задейства.
Хванах се за главата, премисляйки всичко отново.
— Предприемаме огромен риск с това предположение, сър.
Отново тръгнах напред-назад.
— Лиз, ти имаш ли какво да споделиш?
Изглеждаше изненадана, че съм попитал.
— Искате да знаете какво бих направила аз?
— Да, Лиз. Ти си възпитаница на едно от онези училища от Бръшлянената лига, нали? Ти какво би направила?
— Аз… Лос Анджелис е огромен метрополис. Не бих рискувала с него. Бих изпратила екипа в Лос Анджелис, за да поправят системата.
Кимнах.
— Каролин?
— Сър, разбирам логиката ви, но трябва да се съглася с Лиз и Сам. Представете си какво ще се случи, ако някога се разчуе, че не сте изпратили…
— Не! — извиках и размахах пръст към компютърния екран. — Никаква политика днес. Никакви притеснения какво може да стане по-късно. Това е сбъркана игра, хора. Всяко решение, което взимам днес, е риск. Вървим по тънко въже, под което няма обезопасителна мрежа. Взема ли погрешно решение, край с нас. Тук няма сигурен ход. Има единствено правилен ход и грешен ход.
— Изпратете някой от екипа тогава — каза Каролин. — Нека не са Девин и Кейси, но някой от кризисния екип в Пентагона.
— Този екип беше създаден като едно цяло — казах. — Не можеш да разрежеш велосипеда на две и да очакваш да го караш. Не, залогът е всичко или нищо. Изпращаме ли ги в Лос Анджелис, или не?