Роудс повдигна шапката и избърса челото с лентата на ръката си. Този идиот носеше и лента на ръката си.
Поправка. Не беше идиот. Той беше безмилостен тактик, който дирижираше превземането на Камарата, познаваше членовете му по-добре от самите тях, играеше политическа игра с дългосрочни цели, никога не забравяше онези, които му се бяха изпречили на пътя, независимо колко лека е била обидата или проявата на неуважение, и който движеше фигурите по шахматната дъска само след внимателна преценка.
Обърна се към нея, смъртоносните му сини очи се бяха присвили.
— Кати.
— Лестър. Бъди кратък.
— Имам гласовете на Камарата — каза той. — В кърпа са ни вързани. Това достатъчно кратко ли е?
Едно от нещата, които беше усвоила, беше изкуството да не отговаря твърде бързо. Забавянето на отговора ти печели време и изглеждаш по-разсъдлив.
— Не се прави на толкова незаинтересована, Кати. Ако не ти пукаше, нямаше сега да седим тук.
Имаше право.
— Ами Сената? — попита тя.
Сви рамене.
— Ти си президент на Сената, а не аз.
Тя се подсмихна.
— Но твоята партия го контролира.
— Намери дванайсет на твоя страна, гарантирам ти петдесет и пет.
Вицепрезидентът се понамести на седалката, така че да го гледа право в очите.
— И защо ми казвате всичко това, господин председател?
— Защото не се налага да натискам спусъка. — Той се облегна назад, настани се удобно. — Не се налага да го отстранявам от длъжност. Мога просто да го оставя съсипан, ранен и обезсилен. Той е политически труп, Кати. Няма да го преизберат. През следващите две години ще ми е в кърпа вързан. Защо да го отстранявам, да гледам как Сенатът го маха от поста му и дава на гласоподавателите ново лице като теб?
Тази възможност беше хрумнала и на нея: че президентът е по-полезен на Лестър Роудс уязвен и уязвим, отколкото отстранен.
— Защото партията ти ще те издигне на пиедестал, ако свалиш президент — каза тя.
— Може и така да е. — Изглежда, се наслади на мисълта. — Но има и по-важни въпроси.
— Нима има по-важни въпроси от това да бъдеш пожизнен председател?
Лестър си взе бутилка вода от страничното отделение, завъртя капачката й, отпи жадно глътка, след това примлясна от удоволствие.
— Има един по-важен въпрос всъщност — призна той.
Тя разпери ръце.
— Казвай, хайде.
Широка усмивка разсече лицето му, след това изчезна.
— Има нещо, което президентът Дънкан никога няма да направи — каза той. — Но президентът Бранд, в своята безкрайна мъдрост, може би ще направи.
ГЛАВА 55
— Във Върховния съд ще се освободи място — каза Дестър.
— О? — Не беше чула. С тези съдии никога нищо не беше сигурно, повечето от тях оставаха на местата си дълго след като бяха прехвърлили осемдесетте. — Кой?
Той се обърна и я погледна присвил очи, с непроницаемо лице.
„Решава — помисли си тя. — Решава дали да ми каже.“
— Миналата седмица Уитман е получил много лоши вести от лекаря си — съобщи Роудс.
— Съдия Уитман е…
— Вестите били лоши — повтори той. — По своя воля или не съвсем той няма да остане до края на този президентски мандат. Налага му се да се оттегли веднага.
— Съжалявам.
— Нима? — По лицето му пропълзя ехидна усмивка. — Няма значение, знаеш ли какво не се е случвало много отдавна? След Джон Пол Стивънс във Върховния съд не е имало представител на Средния запад. Никой от федерален съд като… о, ами като Седми район.
Апелативният съд на Съединените щати от Седми район. Ако паметта не я лъжеше, този съд се занимаваше с федералните дела от Илинойс, Уисконсин…
… и Индиана, щата на Лестър.
Ами да.
— Кого, Лестър?
— Бившия главен прокурор на щата Индиана — каза той. — Жена. Умерена. Уважавана. Получи почти единодушно одобрение от Сената преди четири години за Апелативния съд, включително твоя глас. Бива си я и е млада — четирийсет и три годишна, — така че може да се очаква, че ще остави следа след себе си. Може да остане във Върховния още трийсет години. Тя е от моята фракция, но ще гласува за теб по въпросите, които изглеждат важни за твоите хора.
Вицепрезидентът зяпна. Наведе се към него.
— Господи, Лестър! Искаш от мен да вкарам дъщеря ти във Върховния съд, така ли?
Помъчи се да си спомни какво знае за дъщерята на Лестър. Омъжена, с деца. Завършила право в Харвард. Беше работила във Вашингтон, след което се беше върнала в Индиана и изпълняваше длъжността главен прокурор в умерен противовес на политиката на баща си, който сееше огън и жупел. Всички мислеха, че следващата й стъпка ще бъде губернаторско място, но след това тя прояви колебание и прие назначение във Федералния апелативен съд.