И да, сенатор Катрин Бранд беше гласувала за нея при номинирането й за Апелативния съд. Сведенията за дъщерята на Роудс бяха, че не прилича на баща си — най-малкото посоката й беше друга, независимо от партийните й пристрастия. Умна и чувствителна.
С ръце Лестър имитира кавички на вестникарско заглавие.
— „Подкрепена от двете страни.“ Нова епоха след безизходицата на управлението на Дънкан. Лесно ще бъде одобрена. Гарантирам за сенаторите от моята страна, а и твоите хора ще са доволни. Тя е за правото на аборт, Кати, за което твоите хора така милеят.
Може… и да не беше толкова налудничаво.
— Ще започнеш управлението си като президент с голяма победа. По дяволите, постъпи правилно в този случай, Кати, и ще останеш на президентския пост десет години.
Вицепрезидентът погледна през прозореца. Спомни си устрема, когато за пръв път обяви кандидатурата си, когато водеше, когато можеше да види, да почувства, да вкуси победата.
— Иначе — каза Лестър — няма да служиш и ден. Ще оставя Дънкан на поста му, на следващите избори ще бъде премазан, а ти ще си в безизходица.
Вероятно имаше право за следващите избори. Нямаше да е в безизходица, както се изразяваше, но щеше да е изключително трудно да се пребори за кандидатурата си след четири години като бивш вицепрезидент, който не е бил преизбран.
— А ти си съгласен — каза тя — да съм президент два мандата и половина, така ли?
Председателят на Камарата леко се плъзна към вратата, посегна към дръжката.
— Какво по дяволите ме е грижа мен кой е президент?
Тя поклати глава, развеселена, но без да е особено учудена.
— Ти обаче ще трябва да осигуриш онези дванайсет гласа в Сената — размаха той пръст.
— И предполагам, че знаеш как да го постигна.
Председателят свали ръката от дръжката.
— Всъщност, госпожо вицепрезидент, знам.
ГЛАВА 56
Събралите се държавници хапваха лека закуска от бейгъли, плодове и кафе на масата в кухнята с изглед към задния двор и горите, докато ги запознавах с последните събития. Току-що бях получил новини за случващото се в Лос Анджелис, където служителите на Департамента за вътрешна сигурност и подчинената му Федерална служба за бедствия работеха с управата на града и щата Калифорния за осигуряването на чиста вода. Разполагаха с авариен план в случай на внезапно спиране или срив на пречиствателните станции, така че, макар да се налагаше станцията спешно да се възстанови и да заработи отново, с малко късмет изобщо нямаше да се стигне до разразяването на истинска криза. Нямаше да изпращам членове на кризисния екип в Лос Анджелис, но изпращахме всички други, с които разполагахме.
Възможно беше да допускам грешка за Лос Анджелис. Може и да не беше примамка. Можеше да е само началото на онова, което предстоеше. В такъв случай допусках огромна грешка. Но ако не последваха други подобни събития, не възнамерявах да се разделя с екипа си. В момента хората ми бяха в сутерена с Оги и експертите по киберсигурност от Израел и Германия, работеха заедно с останалата част от екипа, която се намираше в Пентагона.
Канцлер Юрген Рихтер беше с един от помощниците си, светлокос мъж на име Дитер Кол, началник на германската федерална разузнавателна служба. Министър-председателят Ноя Барам беше довела своя началник на кабинета — набит, скован по-възрастен мъж, който някога е бил генерал в израелската армия.
Полагахме усилия да запазим срещата в тайна, което означаваше, че не можем да си позволим събиране с много хора. Един лидер с по един помощник, плюс най-добрият им технически специалист. Това не беше 1942 година, когато Рузвелт и Чърчил се бяха срещали тайно някъде в южна Флорида за поредица от стратегически разговори. Хранели се в страхотен ресторант на име „Капе Плейс“ и изпращали на собственика благодарствени писма, които сега бяха безценно съкровище за заведение, което иначе бе известно със специалитетите си с морски дарове, лимоновия пай и атмосферата от 40-те години.
В наши дни с дръзката и ненаситна преса, интернет и социалните медии, всички денонощно наблюдават световните лидери и е изключително трудно за когото и да било от нас да се движи инкогнито. Единственото, което е в наша полза, са мерките за сигурност: предвид терористичните заплахи можем да пазим в тайна подробностите за планираните пътувания.