Утре Ноя Барам щеше да бъде на конференция в Манхатън и беше казала, че ще използва съботата да погостува на роднини в Съединените щати. Дъщеря й живееше в Бостън, имаше брат, който живееше до Чикаго, и внучка, завършила първата си година в Колумбийския университет, затова алибито й беше правдоподобно. Дали щеше да издържи, беше друг въпрос.
Канцлер Рихтер използва болестта на жена си като прикритие, предприемайки по-рано от предвиденото планирано пътуване до Слоун Кетъринг. Бяха обявили, че ще прекарат почивните дни в Ню Йорк с приятели.
— Извинете ме — казах на групата, събрала се в дневната на хижата, когато телефонът ми звънна. — Трябва да се обадя. Просто… Има такива дни.
Искаше ми се и аз да имам помощник, но Каролин ми беше необходима в Белия дом, там не можех да вярвам на никого.
Отидох на пристана, който гледаше към гората. Хората от Тайните служби бяха най-многобройни, но имаше и малък контингент немски и израелски агенти, пръснати из имота.
— Господин президент — каза Лиз Грийнфийлд. — Момичето, Нина. Получихме пръстовите й отпечатъци. Казва се Нина Шинкуба. Нямаме много информация за нея, но смятаме, че е родена преди двайсет и шест години в Абхазия, Грузия.
— Сепаратистката територия — уточних. — Спорна зона. Русия подкрепи искането на Абхазия за автономия от Грузия. Войната през 2008 между Русия и Грузия беше заради нея, поне привидно.
— Да, сър. Грузинското правителство подозира Нина Шинкуба във връзка с експлозия на гара от грузинската страна на спорната граница през 2008-а. Имало е поредица от нападения от двете страни на границата, преди да избухне войната между Абхазия и Грузия.
Която прерасна във война между Русия и Грузия.
— От сепаратистите ли е била?
— Вероятно. Република Грузия я определя като терористка.
— Следователно това я поставя в групата на враждебно настроените срещу Запада — заключих. — Прави ли я и привърженичка на руснаците?
— Руснаците са ги поддържали. Руснаците и абхазците са се били рамо до рамо във войната. Логично е да се заключи, че е така.
Но не беше задължително.
— Да се свържем ли с грузинците, за да проверим какво друго може да научим за нея?
— Задръж така — казах. — Първо искам да се посъветвам с някого.
ГЛАВА 57
— Познавах я само като Нина. — Измъченият от работата си в сутерена Оги разтри очи, докато стояхме в дневната на хижата. — Не си знаел фамилията й. Не ти ли се струва странно? Влюбил си се в една жена, а не знаеш фамилията й?
Той въздъхна.
— Знаех, че има минало, от което иска да избяга. Не знаех подробности. Не ме интересуваха.
Гледах го, но не каза повече, явно не му се говореше за това.
— Била е от абхазките сепаратисти — казах. — Работила е за руснаците.
— Така казвате вие. Ако е… симпатизирала на Русия, не го е споделяла с мен. Добре знаете, господин президент, че „Синове на джихада“ нападаха западни институции. Противопоставяхме се на влиянието на Запада в Източна Европа. Разбира се, това съвпадаше с плановете на Русия. Но не означава, че сме работили за руснаците. Според мен Сулиман е приемал пари от руснаците в миналото, но вече няма нужда от техните пари.
— Продава услугите си на по-платежоспособен поръчител — поясних.
— Прави каквото иска. Невинаги за пари. Не отговаря пред друг, освен пред себе си.
И нашето разузнаване беше разбрало така.
— Така ли е била ранена Нина? — попитах. — Онзи шрапнел в главата й. Каза, че ракета е паднала близо до църква. Били са грузинците. Сигурно така се е случило.
Погледът на Оги трепна, отмести го, очите му се напълниха със сълзи.
— Има ли значение? — попита той.
— Има, ако е работила за руснаците, Оги. Ако мога да разбера кой стои зад това, ще разполагам с повече възможности за противодействие.
Оги кимна, все още гледаше встрани.
— Заплахи. Сплашване. Господин президент, ако не можем да спрем вируса, заплахите ви ще са напразни. Опитите да ги сплашите няма да помогнат.
Но вирусът все още не беше атакувал. Все още бяхме най-могъщата държава в света.
Може би беше време да го напомня на Русия.
Оги се върна в сутерена. Измъкнах телефона си и набрах Каролин.
— Кари, началниците на службите в съвещателната зала ли са?
— Да, сър.
— След две минути ще се включа.
ГЛАВА 58