— Господин президент — каза канцлер Рихтер с обичайната си царствена официалност, показвайки френските маншети на ризата си, — няма нужда да ме убеждавате, че Русия участва в атаката. Както ви е известно, Германия претърпя няколко подобни инцидента в последно време. Аферата с Бундестага, със седалището на Християндемократическия съюз. До ден-днешен търпим последствията.
Говореше за извършената през 2015 година хакерска атака на сървърите на Бундестага, долната камера на федералното събрание. Хакерите се бяха добрали до имейли и купища важна информация, преди германците да забележат и да ги спрат. До ден-днешен изтеклата информация продължаваше да се появява в интернет, стратегическа капка по капка.
Седалището на Християндемократическия съюз — партията на канцлер Рихтер — също стана жертва на хакери, които откраднаха множество документи с поверително съдържание и понякога твърде резки обсъждания на въпроси относно политическата стратегия, координирането на кампанията и ключови теми.
И двете атаки бяха приписани на хакерска група, известна като АРТ28 или „Фенси Беър“, свързана с ГРУ — Главното разузнавателно управление на Русия.
— Знаем за около седемдесет и пет опита за кибертерористични атаки след тези с Бундестага и Християндемократическия съюз — обади се помощникът на Рихтер, Дитер Кол, началник на германското външно разузнаване. — Говоря за фишинг в сървърите на федералните и местните власти и на различни политически партии, всичките враждебно настроени към Кремъл. Говоря за инциденти, засягащи правителствени институции, индустрия, профсъюзи, консултантски организации. Всички се приписват на „Фенси Беър“.
— Голяма част от информацията, която са… — Канцлер Рихтер се обърна към колегата си за помощ да намери думата. — Извлекли, да. Много от информацията, която са извлекли, още не е изтекла. Очакваме да я видим, тъй като изборите наближават. Затова, господин президент, мога да ви кажа, че на Германия не са й необходими никакви уверения, че руснаците имат пръст в случващото се.
— Но това е различно — намеси се министър-председателят Ноя Барам. — Ако съм разбрала правилно, вирусът, който сте засекли на сървъра в Пентагона, не е… поръсил трохи, май така казвахте.
— Правилно — казах. — Този път хакерите не са оставили никакви следи. Никакви отпечатъци. Никакви трохи. Просто се появи отникъде и изчезна без следа.
— И това не е единствената разлика — продължи тя. — Това, което те притеснява, Джони, не е кражбата на информация. Притеснява те стабилността на твоята инфраструктура.
— И двете — казах, — но си права, Ноя. Страхувам се, че нападат системите ни. Мястото, където вирусът се показа, където ни намигна, преди да изчезне, е част от нашата операционна инфраструктура. Те няма да крадат имейли. Те съсипват системите ни.
— А на мен казаха — намеси се канцлер Рихтер, — че ако някой може да го направи, това са „Синове на джихада“. Хората ни — погледна към своя началник на външното разузнаване, който кимна — твърдят, че „Синове на джихада“ са най-добрите в света. Човек би си помислил, че можем да намерим хора със същите умения и знания. Но виждаме, че не сме в състояние да го направим, всъщност елитните кибертерористи са малко на брой и също така малко, ако не и още по-малко на брой са елитните киберспециалисти, които се занимават със защитата. В нашата страна създадохме нов киберотряд, но ни е трудно да запълним местата в него. Разполагаме с десетина души, които са достатъчно квалифицирани да се занимават със защитата срещу най-способните кибертерористи.
— Във всяка област е така — казах. — В спорта, изкуството, науката. Има хора, които са на върха на пирамидата, просто са надарени повече от другите. Израел разполага с доста такива хора, които се занимават с киберзащитата на страната. Имате най-добрите системи за киберзащита в света. — Кимнах към Ноя, която прие комплимента без възражения; израелците се гордеят с това.
— И ако Израел е най-добър в киберзащитата — каза Рихтер, — Русия е най-добра в кибернападението.
— Но ние имаме Оги.
Рихтер кимна, присви очи. Ноя погледна към Рихтер, после към мен.
— И убеден ли сте, че може да разчитате на този човек, този Аугустус Косленко?
— Ноя — разперих ръце. — Убеден съм, че нямам друг избор, освен да му вярвам. Хората ни не могат да се справят с вируса. Не могат дори да го открият. — Седнах отново на стола си. — Той ни насочи към него. Ако не беше той, дори нямаше да знаем, че съществува.
— Така твърди той.
— Така твърди той — съгласих се. — Това е истината. Вижте, който и в крайна сметка да стои зад това — „Синове на джихада“, Русия или някой друг — да, може да са изпратили Оги при мен. Може да са го направили със скрит мотив. Чаках да го чуя. Чаках да чуя някакво искане, откуп. Но не последва нищо такова. И не забравяйте, че те се опитаха да го убият. Два пъти. Затова вярвам, че той е заплаха за тях. И следователно е ценен за нас. Накарах най-добрите си специалисти и твоите най-добри специалисти, както и тези на Юрген да наблюдават всяка негова стъпка в сутерена, да слушат, да се учат и да изследват. Дори сме поставили камера в стаята, само и само да го държим под око. — Разперих ръце. — Ако някой има по-добра идея, готов съм да я чуя. В противен случай това е най-доброто, което мога да направя, за да се опитам да избегнем…