Не довърших. Нямах сили да изрека думите.
— Да избегнете… какво? — попита Рихтер. — Имаме ли представа какви могат да бъдат пораженията? Можем само да предполагаме. Можем да съчиняваме кошмарни сценарии. Какво казва момчето?
Добро продължение на думите ми, една от основните причини, поради които помолих германския канцлер да дойде тук.
Обърнах се към Алекс, който стоеше в ъгъла на дневната.
— Алекс, доведи Оги — казах. — Държа всички лично да чуете какво има да каже.
ГЛАВА 59
Оги застана пред световните лидери в дневната, уморен, на ръба на силите си, облечен в дрехи, които не му бяха по мярка — намерихме му ги, за да ги сложи след душа. Събитията през последните дванайсет часа го бяха измъчили до краен предел. Въпреки всичко този млад човек ни най-малко не изглеждаше смутен от компанията. Това бяха хора с невероятни постижения, разполагаха с неограничена власт, но на тази арена той беше учителят, а ние — учениците.
— Една от най-големите иронии на съвремието — започна той — е, че напредъкът на човечеството може да ни направи по-могъщи и в същото време по-уязвими. С увеличаването на мощта се увеличава и уязвимостта. Мислите си — и с право, — че вие сте в апогея на силата си, че можете да направите повече от предците си. Но аз ви виждам в апогея на вашата уязвимост. Причината е в доверието. Обществото ни е започнало да се доверява напълно на технологията. Интернет на нещата — чували ли сте това понятие?
— Да — казах. — Става дума за свързването на устройствата с интернет.
— Да, по същество. И не става дума само за лаптопи и смартфони. Всичко, което работи с електричество. Перални, кафе машини, видеокамери, цифрови фотоапарати, термостати, машинни елементи, двигатели на самолети — списъкът на нещата, малки и големи, е почти безкраен. Преди две години имаше петнайсет милиарда устройства, свързани с интернет. Колко са две години по-късно? Прочетох, че според изчисленията са петдесет милиарда. Чувал съм за сто милиарда. Обикновеният човек трудно може вече да си включи телевизора, без да види реклама за поредното умно устройство и как то ще прави нещо, което преди двайсет години никой не би си помислил, че е възможно. Ще поръчва цветя вместо вас. Ще ви помогне да видите някой, който стои пред външната врата на дома ви, докато сте на работа. Ще ви каже, ако някъде напред по пътя има ремонт, и ще ви посочи по-бърз път до мястото, закъдето пътувате.
— И цялата тази свързаност ни прави по-уязвими за зловреден и шпионски софтуер — заключих. — Даваме си сметка. Но в този момент не съм толкова притеснен дали Сири ще ми каже какво е времето в Буенос Айрес, или дали друга държава ме шпионира през тостера ми.
Оги се движеше из стаята, сякаш изнасяше лекция пред аудитория от хиляди.
— Не, не, отплеснах се. Да се върнем на темата, почти всяка сложна форма на автоматизация, почти всяка трансакция в света разчита на интернет. Позволете ми да го кажа така: зависим от електрическата мрежа, нали?
— Да.
— А без електричество? Настъпва хаос. Защо? — Огледа ни един по един, чакаше отговор.
— Защото няма заместител на електричеството — отговорих. — На практика няма.
Посочи ме.
— Правилно. Защото сме зависими от нещо, което няма заместител.
— Същото вече важи и за интернет — каза Ноя повече на себе си, отколкото на друг.
Оги се поклони леко.
— Напълно вярно, госпожо министър-председател. Огромно количество функции, които някога са били изпълнявани без интернет, вече могат да се изпълняват само с интернет. Връщане назад няма. Невъзможно е. И имате право — светът няма да се срине, ако не можем да попитаме смартфоните си коя е столицата на Индонезия. Светът няма да се срине, ако микровълновата престане да ни подгрява бурито за закуска или ако системата ни за видеонаблюдение престане да работи.