Ако бяха нападнали от различни посоки, ситуацията можеше да се усложни. Тогава щеше да й се наложи да ги избие един по един, а това изискваше повече муниции и вероятно щеше да се вдигне повече шум.
Винаги беше по-лесно да се отстрани водачът.
Ако имаше нещо, което можеше да се научи от историята, е, че както при хората, така и при животните, от най-примитивните до най-цивилизованите, повечето същества искат да бъдат водени.
Премахне ли се водачът, другите изпадат в паника.
ГЛАВА 68
— По-добре ще е да дойде от вас — казах на канцлер Рихтер, докато се съвещавахме в помещението, което бях нарекъл семейната стая в хижата. — Другите лидери в Европейския съюз слушат вас, господин канцлер. Наясно сте.
— Ами добре.
Рихтер сложи чашата за кафе върху чинийката, затърси къде да ги остави, печелеше време, за да помисли. Няма нищо лошо да се погали безграничното его на канцлера, най-дълго управлявалия лидер в Европейския съюз и — без да го лаская — все по-влиятелния. Независимо че ако вирусът се задействаше и трябваше да се вземе решение за война, щях да проведа същите телефонни разговори с кажи-речи същите призиви с водачите на Франция, Обединеното кралство, Испания, Италия и другите страни — членки на НАТО.
Ако се наложеше да се пристъпи към член 5 от договора за НАТО и да се започне война с Русия или друга страна, която стои зад случващото се, предпочитах тя да бъде обявена от друга страна, а не от Съединените щати. А най-добре беше — както се случи след 11 септември — да се включат всички членове на НАТО. Най-добре щеше да е да изглежда като спонтанно решение, а не като апел на ранена суперсила.
Канцлерът не отговори веднага. Не го и очаквах. Въпреки това за пръв път виждах Юрген Рихтер да губи дар слово.
Отзад, в ъгъла, телевизорът излъчваше поредица от лоши новини: затрудненията във водоснабдяването в Лос Анджелис, вероятно причинени от терористичен акт; Северна Корея беше провела пореден тест на балистична ракета след нашите военни учения в Япония; граждански бунтове в Хондурас, където половината от хората в президентския кабинет бяха подали оставка; развитие по заговора за убийство на саудитския крал. Но водещата история, разбира се, беше предстоящото явяване на президента на Съединените щати пред комисията на Камарата и благодарение на любезното съдействие на моя вицепрезидент, въпросът дали той не страда от „нервен срив“, или „е избягал панически от столицата“.
Телефонът ми иззвъня — Лиз от ФБР — и спаси канцлера от неловкото мълчание.
— Извинете ме — казах.
Поставих слушалка и застанах в кухнята с изглед към задния двор, черната палатка и стената от безброй дървета отвъд нея.
— Слушам те, Лиз.
— Хората, които Тайните служби елиминираха на моста — каза временният директор на ФБР Елизабет Грийнфийлд. — Установихме самоличността им.
— И?
— Част са от група, която се нарича „Ратници“. Означава „воини“. Наемници. Идват от цял свят и се бият по цял свят. Наркобароните са ги използвали в Колумбия. Били са се на страната на бунтовниците в Судан, докато от правителството не са им платили да се присъединят към тях. Сражавали са се за тунизийското правителство срещу бунтовниците на ИДИЛ там.
— Както и предполагахме. Бушони. Които не могат да бъдат проследени.
— „Ратници“ обаче не работят безплатно. Те са войници, не са движени от идеология. Някой им е платил. А за подобна задача, господин президент, можете да си представите колко пари са поискали.
— Права си. Добре. Проследи парите.
— Опитваме се, сър. Те са най-надеждната ни следа.
— Не я изпускайте и побързайте — казах, когато вратата към сутерена се отвори зад мен.
По стъпалата се изкачваха американците от техническия ни екип, Девин Уитмър и Кейси Алварес, обвити в цигарен дим. Не знаех те да са пушачи, но вероятно някои от европейците в екипа бяха.
Девин беше свалил спортното сако. Ризата му беше отчасти разкопчана, а ръкавите — навити. Лицето му беше белязано от изтощение.
Но и грееше в усмивка.
Опашката на Кейси беше изгубила изрядния си вид. Тя махна очилата и разтри очите си, но устните й бяха извити леко нагоре, което обещаваше добри новини.
Усетих как в гърдите ми трепна вълнение.
— Открихме го, господин президент — обяви Девин. — Открихме вируса.
ГЛАВА 69
Стъпка, прехвърляне на тежестта, притаяване и ослушване.
Стъпка, прехвърляне на тежестта, притаяване и ослушване.
Така се промъкваше и измъкваше, когато крадеше храна от пазарите в Сараево. Така се промъкваше и измъкваше, когато се криеше от сръбската армия в планината, докато търсеха босненското момиче, наполовина мюсюлманка, убило шестима от техните хора.