Значи Рита така я бе представила пред него.
— Да.
— Добре ли се чувстваш, приятел? Виждаш ми се малко блед.
— Някаква настинка или нещо подобно.
Той отпуши своята бутилка с вино.
— Пресуши чашата — рече ми той, докато наливаше виното в нея. — Помага за оправяне на настроението.
Останахме в коридора, пред вратата на всекидневната. Рита сега се намираше на другия край на всекидневната, край предния прозорец, разговаряше с някаква едра жена с пухкав пуловер, която имаше вид на пълна нейна противоположност. Рита нито за миг не отклони погледа си от нея, имаше доста изнервен и притеснен вид, сякаш цялото й тяло бе напрегнато, понеже си въобразяваше, че всички тук гледат само нея. Роклята на гърба й се бе смъкнала и откриваше част от кожата й във формата на полумесец, обсипан с дребни следи от акне. Искаше ми се да стана, да притичам до нея и да я наметна със сакото си, преди да я изведа от тук.
— Трябва да прескоча до тоалетната — казах на Сид.
В банята се задържах дълго, приседнал на ръба на ваната. Грешка беше да идвам тук тази вечер; въобще напоследък всичко при мен беше поредица от грешки. Грешка бе нашето пътуване до Ниагарския водопад, моето идване преди това в този град, както и връщането ми към спомените от далечното минало и само наполовина осъзнатите чувства от детството ми — всичко това се изправяше пред мен като безкрайно уравнение, чийто отговор напразно се опитвах да налучкам, чиито променливи аз завинаги бях приковал към местата им, така че всеки опит да се разместят отново, довеждаше само до още по-голям хаос. Бе някаква лудост това, което се случваше с мен; но единственият изход бе да продължавам само напред, към още по-голямата лудост.
Банята бе пълна със свидетелства за присъствието на Рита и Елена: пластмасови подложки за сапуните, няколко редици от гилзи с червила и спирали за мигли, комплект парфюмирани сапуни, масла за баня, както и няколко косми по пода. Във въздуха витаеше нещо интимно, лично, но и неутрално, така както навремето в общата стая на Рита и Елена в дома на семейство Амхърст, където те са си споделяли всичко още от ранно детство. Отново се замислих за Рита, как се е къпала тук, сред своите мазила и сапуни, как се е излягала гола във ваната, как се е радвала на тялото си.
Почука се отвън на вратата и се чу женски глас:
— Хей, какво става вътре, да не си се схванал?
Последва закачлив смях.
— Или може би си играе с него.
— Кой е той, впрочем?
— Мисля, че е братът на Рита.
— Хей, ти, брата на Рита. Хубава сестричка си имаш.
Когато излязох, заварих скупчен около вратата цял орляк от жени.
— Сигурно сега се чувства като в Холандия — рече едната от тях, но не го произнесе с презрение. — Заобиколен от толкова много лесбийки.
Огледах се за Сид. По някакъв неясен за мен начин той бе успял да се хареса на една група от четири-пет жени и сега бъбреше оживено с тях във всекидневната.
— Не искам да кажа, че ще го направя — обясняваше им той. — Но може би е по-справедливо заради начина, по който бях отгледан.
— Брей, какъв философ се извъди!
Ала все пак на всички бе ясно, че той успява да им надделее, да обсеби вниманието им, тъй като струпаната около него женска група всецяло го бе удостоила с любопитството си, все едно че бе някакъв своеобразен талисман или награда.
Рита премина покрай нас на път за кухнята. За кратко остана там сама. Веднага отидох при нея, тъкмо когато тя се бе навела да извади нещо от хладилника. Инстинктивно посегнах да я докосна. Но тя потрепна като ужилена.
— О, ти ли си?
— Виж, Рита…
Ала вече изглеждаше невъзможно да говорим. Тя остана скована до вратата на хладилника, напълно инертна, само наполовина обърната към мен и за миг между нас като че ли прескочи искра, напомняща за онова взаимно отблъскване, за ненавистта, каквато може да има само между най-близки роднини, едновременно интимни, но и един друг унижаващи се и огорчаващи се.
Точно тогава, за беля, Сид влезе при нас.
— Хей, приятели, какво не е наред?
За пръв път той показа някаква заинтересуваност изпод привидно нехайната си външност, желание да узнае какво място му е отредено.
— Дойдох да взема питиета — отвърна му Рита и излезе от кухнята.
— С нея всичко ли е наред? — попита ме Сид.
— Не зная. Мисля, че да.