Малкото думи, които жената и Мак бяха разменили на лентата, подсказваха за близки и топли отношения помежду им. Възможно ли бе Естер Клайн да е била преднамерено уклончива, когато е разговаряла с Рийвс? И ако е така, защо?
Този въпрос ме накара да прекарам цялата нощ, мятайки се в леглото. Струваше ми се, че понеделник сутрин никога няма да дойде. Реших да заложа на възможността Аарон Клайн да е един от онези директори, които сядат зад бюрото си от ранни зори, и в девет и двадесет позвъних в „Уолъс и Мадисън“ и попитах за него.
Секретарката му ми зададе обичайния въпрос: „По какъв повод?“ — и изглеждаше раздразнена, когато й казах, че въпросът е личен, но след като съобщи името ми на Аарон Клайн, той незабавно вдигна слушалката.
Обясних му колкото се може по-кратко, че не искам да огорчавам Елиът или майка си, като продължавам да търся брат си, но че съм намерила касета, на която са записани Мак и майката на Аарон, и попитах дали е възможно да се срещнем някъде извън офиса и да му я пусна?
Гласът му бе топъл и изпълнен с разбиране:
— Елиът ми каза, че брат ви се е обадил на Деня на майката миналата седмица и е оставил бележка за вас да не го търсите.
— Точно така — потвърдих. — И това е причината да помоля да запазим този разговор само между нас. Но лентата, която намерих, може би подсказва, че Мак е имал някакъв проблем. Не знам дали майка ви ви е говорила за него и колко.
— Тя много харесваше Мак — рече незабавно Клайн. — Разбирам защо не искате Елиът или майка ви да разбират. Винаги съм съжалявал за брат ви. Вижте, тази вечер ще си тръгна по-рано. Момчетата ми участват в една училищна пиеса тази вечер и не смятам да се заклещя в пиковия час на трафика и да я пропусна. Всички ленти на майка ми с учениците й са в една кутия на тавана. Какво ще кажете да дойдете вкъщи около пет часа този следобед? Ще ви ги дам всичките.
Естествено, съгласих се веднага. Позвъних долу в гаража и съобщих на отговорника, че ще взема колата на майка си. Знаех, че ще изпитам болка да чувам гласа на Мак отново и отново, но ако се уверя, че касетата, която намерих в куфара, е част от цяла поредица, това би спряло мъчителния страх, че брат ми е изчезнал, защото е имал някакъв ужасен проблем, който не е могъл да сподели с нас.
Удовлетворена, че съм се свързала с Аарон Клайн и съм направила уговорката, си сварих кана прясно кафе и включих сутрешните новини, а после със свито сърце изслушах последния доклад по случая с Лизи Андрюс. Някой се бе обадил на един репортер в „Поуст“, че е телефонирала на баща си в събота и е обещала да позвъни отново на Деня на майката.
На деня на майката!
Клетъчният ми телефон иззвъня. Всеки инстинкт в тялото ми крещеше, че е детектив Барът. Не отговорих и когато миг по-късно проверих съобщенията си, чух гласа му: „Госпожице Макензи, бих желал да се видим колкото се може по-скоро. Номерът ми е…“.
Изключих телефона с лудо биещо сърце. Имах номера му и нямах ни най-малко намерение да му звъня, преди да съм се видяла с Аарон Клайн.
В пет часа следобед, когато пристигнах в дома на семейство Клайн в Дариен, попаднах в центъра на истинска буря. След като позвъних на вратата, ми отвори привлекателна жена в края на тридесетте, която се представи като съпругата на Аарон, Джени. Напрегнатото изражение на лицето й ми подсказа, че нещо ужасно се е объркало.
Заведе ме в кабинета. Аарон Клайн бе коленичил на килима, заобиколен от преобърнати кутии. Безброй касети бяха натрупани една върху друга на отделни камари. Трябва да бяха поне триста.
Лицето на Аарон бе смъртнобледо. Когато ме видя, бавно се изправи и погледна покрай мен към жена си.
— Джени, тях просто ги няма, всички до една.
— Но това е безсмислено, Аарон — възрази тя. — Защо някой би…
Той я прекъсна и погледна към мен с враждебно изражение на лицето.
— Никога не съм вярвал в заключението, че майка ми е станала жертва на случайно престъпление — каза той с равен глас. — На времето изглеждаше, че нищо не е било взето от апартамента й, но сега разбирам, че не е така. Тук няма нито една лента от уроците на брат ви с нея, а знам със сигурност, че бяха тук, след като той изчезна. Единственият човек, който би могъл да се интересува от тях, е брат ви.
— Не разбирам — промълвих и се отпуснах с подкосени колене на най-близкия стол.
— Сега вярвам, че майка ми е била убита, защото някой е искал да вземе нещо от апартамента й. Човекът, който я е убил, е взел ключа от входната врата. На времето мислех, че нищо не липсва. Сега обаче знам, че все пак са взели нещо — кутията, в която бяха всички касети, които е направила на брат ви.