Това, че седях в креслото на татко, по някакъв начин ми вдъхна кураж. Детектив Барът седна на ръба на дивана и ме погледна без капка топлота.
— Госпожице Макензи, току-що разбрах, че Аарон Клайн от Дариен, Кънектикът, е позвънил в нашия отдел и е заявил, че според него вашият брат е човекът, който преди девет години е убил майка му. Винаги е вярвал, че убиецът е искал да вземе нещо от апартамента й. Сега е убеден, че това са били записите на вашия брат от уроците му. Съобщи, че сте се канели да му пуснете някаква касета. У вас ли е тази касета?
Все едно плисна в лицето ми ледена вода. Знаех как ще му прозвучи този запис — и той, и всички останали в кабинета на окръжния прокурор щяха да решат, че Мак се е намирал в някаква голяма беда и се е доверил на Естер Клайн. Сграбчих страничните облегалки на креслото.
— Баща ми беше адвокат, каквато съм и аз — казах на Барът — и преди да изрека и дума повече или да ви дам каквото и да било, ще се посъветвам с адвокат.
— Госпожице Макензи, искам да ви кажа нещо — поде Барът. — В събота сутринта Лизи Андрюс все още е била жива. Няма нищо по-важно от това да я намерим, ако вече не е твърде късно. Сигурно сте чули по новините, че преди два дни се е обадила на баща си и му е казала, че ще позвъни пак на следващия Ден на майката. Навярно ще се съгласите колко невероятно е да е просто съвпадение, че Лизи следва — или е принудена да следва — начина на действие на брат ви.
— Не е тайна, че Мак ни се обажда в Деня на майката — възразих аз. — И други хора го знаеха. Една година след изчезването му някакъв репортер написа статия за случая и спомена за това. Има го в интернет и всеки може да го види.
— Но в интернет няма информацията, че след като преподавателката на брат ви по актьорско майсторство е била убита, всички записи с неговия глас са били откраднати от апартамента й — изстреля в отговор Барът и ме изгледа сурово. — Госпожице Макензи, ако на касетата, която държите, има нещо, което по някакъв начин би могло да ни помогне да открием брат ви, чувството ви за дълг би трябвало да ви принуди да ми я предадете още сега.
— Няма да ви дам касетата — заявих. — Но съм готова да ви се закълна, че на нея няма нищо, което би могло да ви подскаже къде се намира Мак сега. Нещо повече. Ще ви кажа, че продължителността на записа е по-малко от минута. Мак казва няколко думи на учителката си по актьорско майсторство и после започва да рецитира откъс от Шекспир. Това е всичко.
Мисля, че Барът ми повярва. Поне кимна.
— Ако брат ви се обади — рече — или се сетите за нещо, което би ни помогнало да го намерим, се надявам да не забравяте, че животът на Лизи Андрюс е много по-важен от опитите ви да защитите брат си.
Когато Барът си тръгна, направих това, което знаех, че трябва да направя незабавно — позвъних на шефа на Аарон Клайн, Елиът Уолъс — най-добрия приятел на баща ми, моя чичо по съвместителство, обожателя на майка ми — и му казах, че като съм нарушила споразумението ни да уважим желанието на Мак, съм превърнала брат си в заподозрян в убийство и отвличане.
32.
Ник Демарко бе прекарал тежък уикенд. Не искаше да признае дори пред себе си колко дълбоко му бе въздействала срещата с Каролин след толкова години. На времето „пица и макарони“ бе неговото кодово название за вечеря в дома на семейство Макензи в Сътън Плейс.
„Нямах грам понятие как да се държа в обществото — припомни си той. — Постоянно гледах коя вилица използват, как разстилат салфетките на коленете си. Татко пъхаше своята под брадичката си. Дори шегите на господин Макензи за собствения му работнически произход не ми помагаха. Мислех, че просто се проявява като добър човек, който се опитва да помогне на мен, непохватния идиот, да се почувствам добре дошъл.
А онова увлечение по Барбара? Като си мисля за това сега, осъзнавам, че е било просто още нещо, заради което да завиждам на Мак.
Изобщо не ставаше въпрос за нея.
Всъщност харесвах Каролин.
Винаги ми е било приятно с нея. Беше толкова забавна и остроумна. Приятно ми беше да сме заедно вечерта онзи ден.
Семейството на Мак въплъщаваше идеала ми на сноб. Обичах родителите си, но ми се щеше татко да не носи тиранти. Искаше ми се мама да не стиска в мечешка прегръдка редовните клиенти на ресторанта. Какво означава това? Нещо от рода на: «Нашите деца започват живота си, като ни обичат; докато растат, ни съдят; и понякога ни прощават».
Би трябвало да бъде точно обратното — «Родителите започват живота ни, като ни обичат; докато растем, ни съдят; и понякога ни прощават.» Но не много често.