Той отпи от кафето си.
— Превъзходно. Силно, но не горчиво. Възхитително качество, не смятате ли?
Запитах се дали тези думи не са всъщност съвет. Дали не бе почувствал все по-нарастващата горчивина у мен срещу Мак и дори, както си признах неохотно, срещу майка ми?
Той не изчака да му отговоря.
— Казахте, че според вас домакините, семейство Крамър, крият нещо?
— Не знам дали крият нещо — отвърнах. — Знам само, че изглеждаха ужасно нервни, сякаш се бояха да не ги обвиня, че знаят нещо за изчезването на Мак.
— Разговарях с тях преди десет години. Ще трябва да накарам хората си да проверят дали в живота им няма нещо, което би било добре да знаем. Кажете ми сега за Никълъс Демарко. Разкажете ми за всичко, което ви е направило дори най-бегло впечатление в поведението му, било то положително или отрицателно. Исках да бъда безпристрастна.
— Ясно е, че сега Ник е с десет години по-възрастен — подех. — Сега е по-зрял, разбира се. Когато бях на шестнадесет, си падах по него, затова не знам дали съм можела да го преценя обективно. Беше красив, забавен, сега, като погледна назад, ми се струва, че флиртуваше с мен, а бях достатъчно млада да мисля, че за него съм нещо по-специално. Мак ме предупреди да стоя настрана от Ник и няколкото пъти, когато той дойде на вечеря след това, се погрижих да не присъствам — излизах навън с приятелите си.
— Мак ви е предупредил да стоите настрана от Ник? — повдигна вежда Рийвс.
— Беше се вживял в ролята си на по-голям брат. Предполагам, че увлечението ми е било очевидно, а и Мак каза, че всички момичета си падали по Ник. Като се изключи това, бих казала, че когато го видях за последен път, Ник имаше вид на човек, на когото са му се струпали много неща наведнъж.
— Говорихте ли с него за другия студент в онзи апартамент — Брус Гълбрайт?
— Да. Ник изобщо не поддържа връзка с него. Честно казано, не мисля, че го е харесвал особено. Дори го нарече „самотния странник“. Казах ви, че оставих съобщение, в което моля Брус за среща, но поне досега не ми е отговорил.
— Пак му се обадете. Съмнявам се, че с всичкия шум, който се вдига в медиите около брат ви, Брус Гълбрайт ще откаже да се видите. Междувременно аз незабавно ще започна да допълвам сведенията, с които разполагаме за останалите. Заради връзката с Деня на майката полицията вече се опитва да свърже Мак с изчезването на Лизи Андрюс и по подразбиране — с изчезванията на всички онези млади жени. Сега вече това позвъняване в дома ви от клетъчния телефон на Лизи ще ги убеди, че е виновен. Всяка нишка удобно води до Мак. Започвам да се чудя дали всичко случило се не е започнало онази нощ в „Сцената“, седмици преди Мак да изчезне.
Веднага разбрах какво иска да каже.
— Господин Рийвс, да не би да казвате, че някой умишлено може да се опитва да свърже Мак с изчезването на тези четири жени?
— Мисля, че е възможно. Както сама изтъкнахте, преди няколко години една статия е направила всеобщо достояние факта, че брат ви се обажда единствено на Деня на майката. Кой знае дали някой не е запомнил тази информация и сега не я използва да отклони подозренията от самия себе си? Съществуват всевъзможни начини да откраднеш нечия самоличност. Да се използва човек, който е изчезнал и не може да се защитава, е един от тях. Клетъчният телефон на Лизи е у похитителя й. Възможно е той да знае и вашия номер, въпреки че не фигурира в телефонния указател.
Тази възможност звучеше разумно. Когато излязох от офиса на Рийвс, почувствах, че този път съм дошла при правилния човек — някой, който ще се опита да открие истината без предварителното убеждение, че Мак се е превърнал в убиец.
38.
Придружен от своя адвокат Пол Мърфи, в четвъртък следобед Ник Демарко се върна в детективския отдел към кабинета на окръжния прокурор. Този път атмосферата в кабинета на капитан Ахърн излъчваше неприкрита враждебност. Нямаше ръкостискания, никакви кратки изрази на благодарност, задето незабавно се е отзовал на телефонното обаждане, което изискваше идването му колкото се може по-скоро.
Ник обаче си имаше други грижи, които да ангажират вниманието му. Рано във вторник сутринта след ужасеното обаждане на майка му, че баща му е бил откаран по спешност в болницата с болки в гърдите, Ник бе отлетял за Флорида. Когато пристигна, изследванията вече бяха направени и бяха отрицателни, но въпреки това задържаха баща му в болницата, за да са сигурни, че няма да получи сърдечен удар. Когато Ник влезе в отделението, майка му се хвърли в прегръдките му и го притисна с всичка сила към себе си.