Понякога ми се иска да му го кажа, но това би било лудост, а аз не съм луд.
Знам какъв риск поемам. Ще бъде опасно, но пък то и бездруго винаги е било опасно. Знам, че някой ден ще ме хванат. Но няма да им позволя да ме пратят в затвора. Ще го направя по моя си начин и ще завлека със себе си всеки, който се случи наоколо.
Не съм докосвал телефона от сряда вечер. Ще позвъня отново в събота.
Това е толкова добра идея.
И след това ще намеря някоя друга.
Все още не е време да спра.“
44.
Рано сутринта в събота Грег Андрюс позвъни на клетъчния телефон на Лари Ахърн. Думите му се застъпваха от бързане, когато съобщи, че са видели Лизи да влиза в черен джип мерцедес през нощта на изчезването си.
— И е познавала шофьора. — Гласът на Грег бе пресипнал от умора и напрежение. — Той я е повикал по име, а тя се е качила сама в колата.
През последните единадесет или дванадесет дни, откакто съобщиха за изчезването на Лизи, Ахърн не бе спал повече от четири часа на нощ. Когато телефонът му иззвъня, той си беше у дома, потънал в тежък сън от изтощение. Сега, опитвайки се да се разсъни, той погледна към часовника.
— Грег, часът е четири и половина сутринта. Къде се намираш?
— На път към апартамента си, с мен е Зак Уинтърс — един скитник от улиците. Пиян е. Ще го оставя да си отспи у нас, а после ще го доведа да говориш с него. Убеден съм, че не знае нищо повече от това, което ти съобщих, но това е първата ни солидна следа. Кажи ми за собственика на нощния клуб — онзи, който е поканил Лизи да седне на масата му. Каква кола кара той?
„Ник Демарко е карал джип онази нощ — помисли си Ахърн. — Каза ни, че го е взел, защото е носел стиковете си за голф. Не съм сигурен дали ни спомена какъв цвят е.“ Сега, напълно буден, той седна, измъкна се от леглото и излезе в коридора, затваряйки вратата на спалнята след себе си.
— Демарко ни каза, че има поне три коли — рече той. — Ще проверим дали джипът му е черен мерцедес. Май така беше. Грег, освен това ще трябва да проверим и този свидетел. Каза, че името му е Зак Уинтърс?
— Да.
— И него ще го проверим. Внимавай, щом ще го водиш в апартамента си. Вероятно е пиянде.
— Такъв е. Но не ми пука. Може би ще си спомни нещо повече за Лизи, когато се събуди. О, Господи!
— Грег, какво става?
— Лари, заспивам на волана. Току-що за малко да ударя едно такси, което ме изпревари. Ще се видим около десет часа в твоя кабинет.
Чу се щракване и Андрюс разбра, че Грег Андрюс е изключил мобилния си телефон.
Вратата на спалнята се отвори. Жената на Лари, Шийла, която все още завързваше колана на пеньоара си, каза спокойно:
— Ще ти направя кафе, докато си вземеш душ.
Един час по-късно Лари бе в кабинета си заедно с Барът и Гейлър.
— Звучи ми съмнително — рече Барът с равен глас.
Гейлър кимна.
— Предполагам, че ако този тип, как се казваше — Зак Уинтърс, — е бил близо до „Бараката“ онази нощ, е бил прекалено пиян, за да вижда, а камо ли да чуе какво са си казали Лизи и шофьорът. Готов съм да се обзаложа на всичко, че просто се опитва да докопа наградата.
— Точно така смятам и аз — съгласи се Ахърн. — Но нека все пак го проверим. Грег каза, че ще го доведе тук към десет часа.
Гейлър се консултираше с бележките си.
— Последния път, когато Демарко беше тук, спомена, че джипът му е бил в гаража в Трибека, за да може да занесе стиковете си за голф до самолета на другата сутрин. — Погледна към Барът и Ахърн. — Неговият джип е черен мерцедес — подчерта отсечено той.
— Значи може би, след като е напуснал клуба, е отишъл в апартамента си, взел го е и е решил да се свърже с Лизи. — Устните на Ахърн бяха стиснати в твърда, тясна черта. — Смятам, че е време да притиснем Демарко и да подскажем на медиите, че го смятаме за оперативно интересно лице във връзка с изчезването на Лизи.
Барът отваряше досието по случая „Макензи“.
— Чуй това, Лари. Първия път, когато бащата е дошъл тук, след като са съобщили за изчезването на сина, момчетата са записали какво е казал: „Няма причина Мак просто да реши да изчезне. Целият свят е в краката му. Завърши в челната десетка на випуска си. Юридическото училище «Дюк». Получи джип мерцедес за завършването си. Никога не е имало по-щастлив младеж от него, когато му го подарихме. Беше навъртял само неколкостотин мили, когато изчезна“.
— И какво от това? — тросна се Ахърн.
— Оставил го е в гаража, когато е изчезнал.
— Попита ли какъв цвят е бил?
— Черен. Просто се чудех дали мерцедесът все още не е любимата кола на Мак.