Този въпрос не преставаше да го преследва. За пръв път не можа да се съсредоточи върху филма в дивиди плеъра си. Как можеше да накара Олсен да се разсърди на племенника си?
А после отговорът му хрумна изведнъж. Той имаше ключове за всички апартаменти в сградата, където живееше Стив Хокни. Щеше да постави камера в апартамента на Стив. „Виждал съм го, когато е надрусан, и винаги съм подозирал, че търгува с наркотици — помисли си Хауърд. — Ако успея да го докажа, вуйчо му ще го отреже веднъж завинаги.
Кръвта вода не става. Може би.“
Доволен, че е намерил едно възможно решение на надвисналия проблем, той изключи телевизора и се отправи по коридора към спалнята си. Усмихна се на познатия свистящ звук, който чу, когато включи компютъра си.
Осъзна с какво нетърпение очаква да се свърже с приятеля си Синг в Мумбай тази вечер.
46.
В петък вечер бях спала съвсем малко и обаждането на детектив Барът в шест часа сутринта унищожи всяка надежда да успея отново да заспя поне за още няколко часа.
„Защо Барът толкова се интересува какво се е случило с джипа на Мак?“ — запитах се, докато връщах слушалката на мястото й и ставах от леглото. Както обикновено бях оставила прозорците на спалнята си отворени и сега прекосих стаята на пръсти, за да ги затворя. Слънцето вече се бе издигнало над Ийст Ривър и обещаваше прекрасен ден. Вятърът бе хладен, но усещах, че този път синоптиците са прави — времето щеше да бъде топло и слънчево, около двадесет и един градуса по обяд. Накратко, идеално време за края на май, което означаваше, че хората, които все още не са се запътили към летните си вили, масово се преселват натам в същия този миг. Обитателите на Сътън Плейс, които нямаха втора къща в Хамптънс, почти задължително имаха такава на Кейп, в Нантъкет или в Мартас Винярд — изобщо някъде.
Татко никога не бе желал да е прикован към един-единствен ваканционен дом, но преди изчезването на Мак задължително прекарвахме август извън Ню Йорк. Най-любимият ми спомен бе от годината, когато татко нае една вила в Италия, на половин час път от Флоренция. Беше вълшебен месец, още повече, защото това бе последният път, когато всички бяхме заедно.
Мисълта ми рязко се върна към настоящето. Защо Барът ми се обади с въпрос за джипа на Мак?
Нашият гараж е сравнително малък — само за автомобилите на обитателите на сградата плюс десет допълнителни за посетители. Татко бе купил джипа за Мак само една седмица преди изчезването му. Мак го бе паркирал в един гараж в Уест Сайд, близо до апартамента си. След като минаха две седмици от изчезването му, татко взе резервните ключове и докара джипа обратно. Спомням си, че Мак очевидно го бе карал при лошо време, защото отстрани и на постелката на шофьорското място имаше кални пръски. Татко плати на един от хората в гаража да почисти и той свърши страхотна работа — толкова страхотна, че когато ченгетата решиха да проверят колата за отпечатъци, не намериха нищо.
Когато я откраднаха, татко бе сигурен, че някой от пазачите в гаража я е видял и е решил да я открадне. Докрай смяташе, че завързаното момче е било съучастник на крадците, но нямаше доказателства, а и младежът напусна скоро след това.
Защо Барът ми се обади да пита за джипа на Мак?
Този въпрос продължаваше да се върти в главата ми, докато си правех кафе и си пържех бъркано яйце. Журналистите продължаваха да се тълпят пред вратата и аз хвърлих поглед към тях, докато се хранех. Таблоидите не преставаха да разнищват изчезването на Лизи Андрюс и спекулираха с участието на Мак в него. Обвинението на Аарон Клайн, че Мак е убил майка му, за да вземе касетите със своите записи, все още бе гореща история. Сега на трета страница се мъдреше снимката на Мак от годишника в колежа, но обработена, за да покаже как би изглеждал той днес. Разгледах я, опитвайки се да не заплача. Лицето на Мак бе малко по-пълно, линията на косата му бе повдигната по-високо, а усмивката му бе загадъчна. Зачудих се дали Елиът получава същите вестници и ако е така, дали мама ги е видяла.
Както я познавах, тя със сигурност би настояла да ги види. Замислих се за това, което ми каза Елиът в офиса на Търнстън Карвър — как мама открай време била убедена, че изчезването на Мак е следствие на някакъв душевен срив. Сега се запитах дали е възможно да е права и ако е така, дали Мак може да е откраднал собствения си автомобил? Тази перспектива ми изглеждаше толкова невероятна, та осъзнах, че клатя глава.