По мълчаливо взаимно съгласие над сандвичите с телешко и сирене прехвърлихме разговора на неутрална тема. Ник ми разказа как е отворил първия си ресторант и колко успешен е той. Намекна, че през тези последни пет години се е придвижвал напред прекалено бързо.
— Мисля, че съм чел прекалено често историята за успеха на Доналд Тръмп — призна. — Накрая реших, че ходенето по тънкия лед е забавно. Инвестирал съм страшно много пари в „Бараката“. Този клуб е на подходящото място и е много посещаван. Ако обаче от щатската агенция по алкохола решат да го затворят, ще намерят начин. И ако това се случи, ще изпадна в голяма беда.
Предпазливо разговаряхме за Барбара Хановер.
— Спомням си, че на времето си мислех колко е красива — казах му.
— Наистина беше и все още е красива, но, Каролин, Барбара притежава и още едно качество — постоянно преценява „кое е най-добро за Барбара“. Трудно е да се обясни. След като всички ние завършихме, аз заминах и записах магистратурата си, Мак изчезна, а колкото до Брус, не ми пукаше дали ще го видя отново някога.
Пихме капучино, а после Ник ме откара обратно до Сътън Плейс. Беше останал само един телевизионен ван, на половин пресечка от нас. Ник забързано ме въведе в сградата и към асансьора. Докато портиерът държеше вратата отворена, Ник каза:
— Каролин, не сме го направили нито аз, нито Мак. Дръж се за тази мисъл.
Този път пропусна бездушната обществена целувка. Само след миг вече бе изчезнал. Влязох в апартамента и се качих на горния етаж. Лампичката на телефонния секретар светеше. Съобщението беше от детектив Барът.
— Госпожице Макензи, в единадесет часа и четиридесет минути тази вечер сте получили ново обаждане от клетъчния телефон на Лизи Андрюс. Брат ви не е оставил съобщение.
50.
Лукас Рийвс не бе използвал уикенда за почивка — бе го прекарал в работа в офиса си заедно със своите техници. Почти десет години по-рано Чарлз Макензи старши го бе наел, за да открие изчезналия му син, и фактът, че не бе успял да се добере дори до най-малката следа, бе накарал Рийвс да изпита чувство на провал, което дори след всичкото това време не бе успяло да изчезне напълно.
Сега смяташе, че е дори още по-неотложно да намери отговора, не само за да разбере какво се е случило с Мак, а и за да открие истинския убиец и може би да спаси живота на Лизи Андрюс.
В понеделник сутринта Лукас се върна в офиса си на Парк Авеню Саут в осем часа сутринта. Всичките му трима постоянни детективи бяха получили инструкции също да дойдат рано. В осем и половина вече седяха около бюрото му.
— Имам предчувствие, а в миналото немалко от предчувствията ми са се оказвали верни — поде Лукас, — затова ще действам съобразно настоящето. Ще работя по предположението, че Мак е невинен за тези престъпления, и ще предположа, че някой, който го е познавал поне относително добре, е виновникът. Искам да кажа, някой, който го е познавал достатъчно добре, за да е чул за обажданията в Деня на майката и да разполага с телефонния номер на семейството му, който не фигурира и указателя.
Рийвс премести поглед от единия детектив към другия, а после и към третия.
— Ще започнем, като се съсредоточим върху хората около Мак. Имам предвид двамата му съквартиранти, Ник Демарко и Брус Гълбрайт. Ще изровим всичко, които можем да разберем, за домоуправителите в блока, където е живеел Мак — Лил и Гюс Крамър. Оттам ще се съсредоточим върху останалите приятели на Мак от „Колумбия“, които са били заедно с него в нощния клуб вечерта, когато е изчезнало първото момиче. През уикенда нашите сътрудници събраха всички статии във вестниците и снимки в медиите, водещите заглавия, когато всяко от тези три момичета е изчезнало. Уголемили сме лицата на всички, които са били на тези снимки, независимо дали можем да ги разпознаем или не. Изумете тези лица. Запаметете ги черта по черта.
Лукас бе дошъл толкова рано, че си бе направил сам кафе. Сега отпи една глътка, направи отвратена гримаса и продължи:
— Медиите са се събрали на лагер край Сътън Плейс. Един от вас трябва постоянно да е там наблизо. Ще използва клетъчния си телефон като камера. Трябва да има и някой на улицата пред „Бараката“, когато отворят довечера. Искам снимки не само при влизането и излизането на клиентите, а и на хората, които се навъртат наоколо. Тази седмица в Сохо още няколко клуба отварят врати. Бъдете там заедно с папараците.
— Лукас, това е невъзможно — възрази Джак Роджърс, най-старшият сред помощниците му. — Тримата не можем да покрием сами цялата тази площ.