— Госпожице Макензи, аз съм Хауърд Алтман. Запознахме се преди няколко седмици, когато дойдохте да говорите със семейство Крамър. — Говореше бързо, леко задъхан.
Видя как тя припряно избърсва сълзите, които все още се стичаха от очите й.
— Боя се, че наистина не мога да говоря сега — каза тя.
— Вижте, видях снимката ви във вестниците и изчетох всички онези слухове за брат ви. Това се е случило, преди да започна да работя за господин Олсен, но ми се иска да можех да ви помогна по някакъв начин.
— Благодаря. И на мен ми се иска да можехте.
— Ако Крамърови са ви разстроили по някакъв начин, ще се погрижа за тях — обеща той.
Тя не отговори, но побутна ръката му, за да го накара да се отмести от пътя към шофьорската врата. Хауърд отстъпи назад; само след миг, с едно-единствено бързо движение, тя вече бе отворила и затворила вратата и включваше двигателя. Не го погледна втори път, докато даваше един метър назад, завърташе волана, излизаше от мястото за паркиране и изчезваше.
С мрачно лице Хауърд Алтман се устреми право към апартамента на Крамърови. Те не отговориха на настойчивото звънене на вратата. Хауърд се опита да я отвори със своя ключ, но секретната брава бе заключена.
— Гюс, Лил, трябва да говоря с вас — изкрещя той.
— Върви по дяволите! — кресна Гюс Крамър от другата страна на вратата. — Още днес се махаме оттук. Можеш да получиш тази работа и апартамента, и всичко, което върви заедно с него. И просто за твое сведение, Хауи, по-добре си пази гърба. Ако зависеше от Стив, самият ти щеше да си търсиш жилище. А сега се разкарай!
Застанал в коридора, Хауърд нямаше какво друго да направи, освен да си тръгне. Дали Стив обхождаше в този момент имотите заедно с Олсен? Защо иначе старецът би поръчал такси тази сутрин?
Имаше един начин, по който би могъл със сигурност да разбере дали Стив е наоколо. Хауърд се върна в апартамента си и включи компютъра. Гледайки метража на видеокамерата, забеляза, че Стив бе влизал и излизал от апартамента си през целия ден вчера, но винаги сам. Сега в дневната нямаше никого. „Може би наистина е навън заедно с Олсен“ — помисли си Хауърд. После обаче камерата в спалнята показа Стив, седнал по бельо на ръба на леглото, да пробва една след друга перуките си. Тази, която избра последна, бе с дългата кестенява коса. Камерата го улови как се усмихва на отражението си и хвърля целувка на огледалото. После Стив се обърна и погледна право в обектива.
— Хауи, инсталирал съм тук свои собствени охранителни камери — рече той. — Имам нужда от тях. Някои от приятелите ми не са точно това, което бих нарекъл „благонадеждни граждани“. Ако ме гледаш сега или когато ме гледаш, пожелавам ти приятен ден.
С треперещи пръсти Хауърд изключи компютъра.
55.
На обяд в понеделник младата работничка в кухнята, с която детектив Боб Гейлър се бе запознал в приюта на Мот Стрийт, му се обади.
— Здравейте, тук е Джоан Колман — рече тя. Гласът й звучеше въодушевено. — Обещах да разбера каквото мога за Зак.
В стаята на отдела беше шумно, но Гейлър изключи всичко, освен гласа на Джоан Колман.
— Да — подкани я той. — Какво можете да ми кажете?
— За дълго време ще остане по улиците. Сега, когато времето е топло, няма да идва повече в приюта. Снощи се е появил с нещата си близо до Бруклинския мост, нафиркан до козирката. Разправял на приятелите си, че може да получи награда от случая „Лизи Андрюс“.
— Опита се. Не мисля, че ще проработи.
— Моят информатор, Пийт, е младеж, който може да успее да оправи живота си. Наркоман е, но продължава да се мъчи да се откаже. В момента е чист, затова вярвам на думите му. — Тя понижи глас: — Според него Уинтърс твърди, че има някакво доказателство, но не може да го покаже, защото ще обвинят него за всичко.
— Добре, Значи Уинтърс е бил около Бруклинския мост снощи?
— Да, до някакъв строителен обект и най-вероятно все още е там. От думите на Пийт заключих, че ще му трябва доста сън, за да се отърве от махмурлука.
— Джоан, ако някога поискате място при нас — извика пламенно Гейлър, — да знаете, имате го!
— Не, благодаря. Достатъчно ми е трудно и така, докато се опитвам да направя каквото мога за тези нещастници.
— Отново благодаря, Джоан.
Гейлър се изправи, отиде в кабинета на Лари Ахърн и накратко го осведоми какво става. Ахърн го изслуша мълчаливо.
— Ти смяташе, че Уинтърс премълчава нещо — каза той. — Намери го и му измъкни информацията. Може би все още е достатъчно пиян, за да се разприказва пред теб.
— Чувал ли си се със семейството на Лизи?
Ахърн се облегна с въздишка обратно на стола си.