— Ник, можем да станем и да си тръгнем още в този миг — рече Мърфи.
— Не е необходимо. Бях обявил апартамента си на Пето авеню за продажба. Смятам да се преместя в Трибека. Имам много приятели, които не съм виждал от дълго време, защото бях прекалено зает да се опитвам да бъда преуспяващ собственик на ресторант и на нощен клуб. Поръчването на тези картички бе обещание към бъдещето. — Той постави картичката обратно на бюрото.
— Да не би сестрата на Мак Макензи, Каролин, да е една от тези, които се надявате да ви посетят в Трибека? — попита Барът. — Видях много сладка снимка на вас двамата как тичате ръка за ръка към вашата кола снощи. Чак се просълзих.
Ахърн се обърна към Бени Сепини.
— Бени, хайде сега да си поговорим с теб. През нощта, когато Лизи е изчезнала, ти си закарал черния джип мерцедес на Ник — извинявай, исках да кажа на господин Демарко, в дома си в Астория, нали така?
— Закарах неговия седан вкъщи. — Грубото, покрито с белези лице на Бени започна да се оцветява в тъмночервено.
— Ти нямаш ли кола? Със сигурност ти плащат достатъчно, за да можеш да си позволиш свое собствено превозно средство.
— Аз мога да ви отговоря — намеси се Ник, преди Бени да успее да проговори. — Миналата година, когато Бени ми каза, че заменя старата си кола за нова с доплащане, му казах, че е глупаво да плаща осигуровки и разходи за поддръжка на кола, когато аз плащам за гараж на три превозни средства в Манхатън по цени за центъра. Предложих му да кара джипа, когато се движи между дома си и Манхатън, а после да взема седана от гаража, когато ме кара на срещи.
Ахърн не му обърна внимание.
— Значи, Бени, ти си закарал черния джип мерцедес, който твоят любезен работодател ти е предложил да използваш за своите собствени нужди, в апартамента си в Астория през нощта преди две седмици — нощта, в която е изчезнала Лизи Андрюс.
— Не. Джипът беше в гаража на господин Демарко, защото той искаше на сутринта да шофира до летището, като вземе и стиковете си за голф. Закарах го в „Бараката“ към десет часа със седана, а после си отидох с колата вкъщи.
— Отишъл си в апартамента си и си си легнал.
— Аха. Това беше около единадесет часа.
— Бени, в твоя район намирането на места за паркиране е доста гадна задача, нали?
— Намирането на места за паркиране е гадна задача в цял Ню Йорк.
— Но си извадил късмет. Намерил си място за колата на работодателя си точно пред блока. Не е ли така?
— Да, точно там я паркирах. Прибрах се вкъщи, легнах си и пуснах по телевизията шоуто на Джей Лено. Беше страшно смешен. Говореше за…
— Не ми пука за какво е говорел. Пука ми за факта, че черният мерцедес, притежаван от господин Демарко, не е бил там цялата нощ. Твоят съсед от апартамент 6 Г те е видял да го вкарваш на мястото пред сградата около пет и петнадесет сутринта, когато е тръгвал за работа. Кажи ни, Бени, къде си ходил? Получи ли спешно обаждане от господин Демарко? Имаше ли някакъв проблем?
Изражението на Бени Сепини стана гневно и упорито.
— Не ви влиза в работата — излая той.
— Бени, имаш ли мобилен телефон с предплатена карта? — попита Ахърн.
— Не си длъжен да отговаряш, Бени! — кресна Пол Мърфи.
— Защо не? Разбира се, че имам. Правя залози по телефона. Стотина кинта тук-там. Е, хайде, арестувайте ме.
— Не сте ли купили един от тези клетъчни телефони с предплатени карти като шега — уж като подарък за рождения ден на Ник, искам да кажа, на господин Демарко?
— Мълчи, Бени! — викна Пол Мърфи.
Бени се изправи.
— Защо да го правя? Ще ви кажа какво се случи онази вечер. Около полунощ ми се обади една много мила дама, разделена с пияния задник, който й се пада съпруг. Беше уплашена. Съпругът знае, че с нея се харесваме. Оставил на клетъчния й телефон някакво шантаво съобщение, доста заплашително. Не можах да заспя, затова се облякох и отидох с колата дотам. Домът й е на около миля разстояние от моя. Седях в колата пред сградата, за да съм сигурен, че той няма да се появи, след като баровете затворят. Останах до пет часа. После си отидох вкъщи.
— Ти си бил същински сър Галахад, Бени — подхвърли саркастично Ахърн. — Коя е тази жена? Кой е мъжът, който я заплашва?
— Ченге е — отвърна Бени с равен глас. — Едно от най-добрите в цял Ню Йорк. Големите й вече деца смятат, че той е най-страхотният човек на света и просто има малък проблем с алкохола. Тя не иска неприятности. Аз не искам неприятности. Затова няма да ви кажа нищо повече.
Пол Мърфи се изправи.
— Търпяхме достатъчно — заяви той на Ахърн, Барът и Гейлър. — Убеден съм, че сте в състояние да намерите потвърждение на историята на Бени, и знам, че клиентът ми е готов да направи всичко, за да намери младото момиче, което е изчезнало. — Хвърли и на трима им презрителен поглед. — Защо не спрете да лаете под грешното дърво и не потърсите похитителя на Лизи Андрюс и останалите млади жени? И защо не престанете да си губите времето, като се опитвате да поставите кръгли гвоздеи в квадратни дупки, докато все още съществува шанс да спасите живота й?