Тримата детективи наблюдаваха как мъжете излизат от стаята. Когато вратата се затвори след тях, Ахърн процеди:
— Тази история издиша отвсякъде. Вярно, Бени може да си е осигурил алиби, като е висял пред апартамента на приятелката си за известно време, но все пак е имал повече от достатъчно време, за да отговори на спешно обаждане от страна на Ник и да изведе Лизи от онзи апартамент.
Тримата се спогледаха с агонията на пълна безизходица. В главата на всеки от тях отново кънтеше отчаяният вик на Лизи Андрюс за помощ.
59.
„И стените градски рухнаха до основи…“ Не беше ли това стара религиозна песен? Нещо за Исус Навин и стените на Йерихон? Не беше сигурен. Единственото, в което беше сигурен, бе, че времето му изтича, и то бързо.
„Наистина, наистина не исках да свърша по този начин — помисли си. — Принудиха ме да го направя. Наистина се опитах да спра след първата.“ Това не включваше обаче истинската първа жертва — онази, за която никой не знаеше. „Но после не ме оставиха да спра.“
Не беше честно. Не беше.
„Краят наближава — предусети, чувствайки ускоряването на пулса си. — Не мога да спра. Всичко е свършено. Ще ме разкрият, но няма да ги оставя да ме арестуват. Ще умра, но ще взема със себе си още някой нов. Какъв е най-добрият начин — най-_вълнуващият_ начин — да го направя?
Ще го открия“ — увери се той сам.
В крайна сметка, винаги досега го бе откривал.
60.
Мартас Винярд се намира на около триста мили североизточно от Манхатън и се стопля по-бавно. Когато се събудих във вторник сутринта, погледнах през прозореца към светлия студен ден. Чувствах се физически и емоционално по-силна, станах от леглото и се замислих какво да облека за срещата си с Барбара Хановер Гълбрайт. Времето бе достатъчно хладно за спортния костюм, който бях хвърлила в чантата си, но това не бе облеклото, което бих избрала.
Не исках да изглеждам нито наконтена, нито прекалено небрежно облечена. Когато се изправех пред Барбара, не исках да създавам впечатлението, че съм малката сестричка на Мак. Тя бе педиатър хирург. Аз бях доктор по право, адвокат и току-що бях приключила стажа си при съдия от гражданския съд. За случая можех да избера едно тъмнозелено кашмирено сако, удобна бяла камизола и бели джинси, които бях извадила от гардероба в последната минута. Сега останах доволна, че мога да ги облека.
Макар че бе почти време за обяд, се обадих на рум-сървиса и поръчах типична континентална закуска; докато се обличах, пиех черно кафе и гризях кифла с канела. Осъзнах, че съм толкова изнервена, та пръстите ми бяха непохватни и тромави, докато махаха от дрехите етикетчетата на фирмата за химическо чистене.
Напълно осъзнавах, че може да съм се впуснала и преследване, което да се окаже съвършено безполезно. Досега Барбара и децата й може да се бяха върнали обратно в Манхатън. Не мислех обаче, че са го направили. Бях убедена, че е дошла тук, за да избегне въпросите за Мак, а в такъв случай със сигурност щеше да остане на това място.
Сигурна бях, че ако й се бях обадила предварително, тя щеше да ме отреже. Ако обаче просто застанех на прага, не съществуваше почти никакъв цивилизован начин, по който да може да затвори вратата в лицето ми, след като самата тя преди години бе вечеряла в дома ни в Сътън Плейс.
Поне се надявах да няма.
Поглеждайки часовника си, осъзнах, че ако искам да хвана Барбара, трябва да побързам. В колата включих джипиес системата. Улицата, на която живееше Ричард Хановер, бе на около шест мили от хотела. Възнамерявах да отида до къщата и да натисна звънеца. Ако нямаше никого, щях да се отправя към центъра на града и да се поразходя, отбивайки се периодично в къщата, докато Барбара не се завърнеше.
Планът изглеждаше добър, но разбира се, събитията не се развиха по този начин. Пристигнах пред къщата в дванадесет и половина. Нямаше никого. Продължих да се връщам на всеки час до пет и половина. Дотогава вече бях решила, че пътуването дотук е било само загуба на време, и се чувствах като най-обезсърченото човешко същество на света, а после, точно когато правех завой, един джип мина покрай мен и влезе в алеята. За миг мярнах зад волана някаква ясена и мъж, седнал до нея, и няколко деца на задната седалка.