— Защо сте дошли, Каролин? — попита тя.
Погледнах я, опитвайки се да изразя същата враждебност, която струеше от нея.
— Барбара — подех, — доколкото разбирам, двамата с Мак сте се срещали преди десет години, когато той изчезна. Честно казано, казаха ми, че сте били луда по него. Ако, както смята полицията и както със сигурност сте чели във вестниците, Мак извършва престъпления, съществува само една причина за това и тя е, че той е претърпял абсолютен нервен срив. Трябва да знам дали сте забелязали у него някакви симптоми за това.
Тя не отговори.
Продължих да я гледам.
— Още сега ще ви кажа, че когато се срещнах със съпруга ви в неговия офис, той показа такава враждебност към Мак, че останах поразена. Какво е направил брат ми на Брус и има ли то нещо общо с изчезването му? Каква причина сте имали да хукнете насам, за да избегнете въпросите? Ако смятате, че можете да се скриете тук, не сте познали. Медиите са се заселили трайно пред дома ни в Сътън Плейс. Всеки път, когато влизам или излизам, се опитват да натикат в лицето ми микрофон. Ако не получа от вас някои честни отговори — а аз съм убедена, че знаете нещо за причината, накарала Мак да изчезне, — тогава следващия път, когато медиите ме нападнат, ще им кажа, че вие и съпругът ви криете информация, която би могла да ни помогне да намерим Лизи Андрюс.
Видях как кръвта се оттече от лицето й.
— Не бихте посмели!
— О, напротив, бих — уверих я. — Готова съм на всичко, за да намеря Мак и да го спра, ако наистина той е извършителят на всички тези престъпления, или да очистя името му, ако е невинен. Съдейки по онова, което знам, брат ми е станал жертва на амнезия и може да живее на три хиляди мили оттук.
— Не знам къде е той, но наистина знам защо изчезна. — Брадичката на Барбара Гълбрайт започна да трепери. — Ако ви кажа, ще се закълнете ли да ни оставите на мира? Брус няма нищо общо с изчезването му. Той ме обича и спаси живота ми. Ако ненавижда Мак, то е само заради това, което ми причини той.
— Какво ви е причинил Мак?
Едва намерих сили да изрека думите. Осъзнах, че съм грешила. Не само омраза бях видяла в изражението на доктор Барбара Хановер Гълбрайт. Бях видяла болка, която тя се опитваше да спре да не се излее в неудържим порой.
— Бях луда по Мак. Двамата излизахме заедно. За него връзката ни не беше нищо особено, знаех това. После обаче забременях. Едва не се побърках. Майка ми умираше. Здравната осигуровка бе мизерна и всички пари, които бяха отделени за медицинското училище, бяха похарчени. Бях приета в „Колумбия Презвитериън“, а не можех да си позволя да отида. Споделих с Мак.
Тя преглътна, за да не избухне в ридания.
— Той обеща да се погрижи за мен. Каза, че ще се оженим и че мога да отложа училището за една година и после да постъпя в него.
„Това звучи съвсем в стила на Мак“ — помислих си.
— Повярвах му. Знаех, че не ме обича, но бях убедена, че мога да го накарам да ме обикне. А после той изчезна. Просто ей така. Не знаех какво да правя.
— Защо не сте отишли при родителите ми? — попитах. — Те щяха да се погрижат за вас.
— Да ми дават милостиня, с която да издържам детето на сина им? Не, благодаря. — Барбара прехапа долната си устна. — Аз съм педиатър хирург. Изпълвам се с трепет и вълнение всеки път, когато мога да докосна някое малко бебенце и да спася живота му. Спасявала съм бебета толкова малки, че могат да се поберат в дланта ми. Притежавам дарбата да ги лекувам. Но имаше едно бебе, което не спасих. Моето собствено. Направих аборт, защото бях отчаяна. — Отклони погледа си и продължи: — Знаете ли нещо, Каролин? Понякога в бебешката стая в педиатрията, когато някое мъничко същество започва да плаче, отивам и го вземам, за да го успокоя, и когато го правя, си мисля за бебето, което насила изтръгнах от собствената си утроба.
Тя се изправи.
— Брат ви не беше сигурен, че иска да стане адвокат. Каза ми, че ще вземе диплома, за да удовлетвори баща си, но че в действителност би искал да опита късмета си в актьорското майсторство. Не мисля, че е луд — мисля, че е някъде, незнайно къде, и може би след цялото това време дори има благоприличието да се срамува от себе си. Дали смятам, че той е извършителят на тези престъпления? Категорично не. Ненавиждам го заради това, което ми причини, но той не е сериен убиец. Учудвам се, че изобщо сте се замислили над тази възможност.
— Ще си тръгна и обещавам, че няма да спомена името ви никога и пред никого, нито пък ще ви безпокоя повече — казах тихо, докато ставах от креслото, — но имам още един въпрос. Защо Брус ненавижда Мак толкова много?