Взирах се в него занемяла. Широко разположените очи, високото чело, зализаният кичур коса, правият нос. Момчето се усмихваше. Усмивката на Мак. Гледах лицето на Мак. Мили боже, гледах сина на Мак!
Изведнъж почувствах замайване, когато осъзнах какво означава това. Барбара бе излъгала. Тя не бе направила аборт. И никога не бе ходила в бебешката стая в педиатрията, тъгувайки за детето, което е убила. Тя бе родила това дете и го отглеждаше като син на Брус Гълбрайт.
Колко от останалата част от историята й беше вярна, запитах се.
Трябваше да се махна оттам. Станах и прекосих кухнята, без да обръщам внимание на изумените погледи на готвачите. Минах през фоайето, изкачих се, олюлявайки се, на горния етаж, опаковах чантата си, отписах се на рецепцията и хванах последния ферибот от Винярд. В два часа през нощта се прибрах обратно в Сътън Плейс.
По изключение в този момент пред блока нямаше нито една медийна кола.
В гаража обаче видях детектив Барът. Очевидно бе разбрал, че съм на път за вкъщи, и това ме накара да осъзная, че трябва да са ме проследили. Бях замаяна от изтощение.
— Какво искате? — едва не изкрещях.
— Каролин, Лизи отново се обади на доктор Андрюс преди един час. Точните й думи бяха: „Татко, Мак каза, че ще ме убие. Повече не иска да се грижи за мен. Довиждане, татко. Обичам те, татко“.
Гласът на Барът кънтеше в гаража, докато той крещеше:
— И после тя изкрещя: „Не, моля те, недей!“. Той я душеше. Душеше я, Каролин. И ние не можахме да я спасим. Къде е брат ви, Каролин? Знам, че знаете. Къде е този проклет убиец? Трябва да ни кажете. Къде е той сега?
61.
В три часа през нощта в сряда, докато обикаляше с колата из Сохо в търсене на някоя уязвима жена, която да превърне в новата си жертва, клетъчният му телефон иззвъня.
— Къде си? — попита един напрегнат глас.
— Размотавам се из Сохо. Нищо особено. — Сохо бе любимият му окръг. Цял куп млади жени, които се препъват пияни на път за къщи по това време.
— Улиците гъмжат от ченгета. Нали няма да се опиташ да направиш нещо глупаво?
— Глупаво, не. Вълнуващо, да — рече той. Очите му все така обхождаха околността. — Имам нужда от още една. Не мога да се спра.
— Върни се у дома и си легни. Имам една жена за теб и нейното име ще предизвика по-голяма сензация от всички други.
— Познавам ли я?
— Познаваш я.
— Коя е?
Заслуша се и чу името.
— О, това наистина е страхотно! — възкликна той. — Някога казвал ли съм ти, че ти си ми любимият вуйчо?
62.
Записът с прощалните думи на Лизи към баща й бе разтърсил дори суровите детективи до дъното на душата. Необходимостта да заловят серийния убиец, преди да е успял да удари отново, се бе превърнала в изгаряща нужда за всеки един от тях. Отново и отново целият отдел разглеждаше и преразглеждаше всеки факт, излязъл наяве по време на разследването.
Сряда сутринта ги завари отново скупчени в кабинета на Ахърн.
Гейлър докладваше какво е открил. Историята на Бени Сепини вече бе проверена. Той се срещаше с Ана Райън — разделената с мъжа си съпруга на Уолтър Райън, полицейски сержант, известен с постоянното си пиене, както и с избухливия си характер. Ана Райън бе потвърдила, че в понеделник през нощта преди две седмици се е обадила на Бени и му е казала, че се страхува от съпруга си. Когато чула как Бени твърдял, че е паркирал колата си пред блока й, тя се усмихнала и казала: „Да, Бени би постъпил точно така“.
— Това не означава, че Бени не е получил спешно телефонно обаждане от Демарко онази вечер — изтъкна Ахърн. — Само че никога няма да успеем да го докажем.
Той започна да чете на глас бележките си. През тези няколко дни, откакто бе следван навсякъде от цивилни детективи, Ник Демарко не бе направил нищо необичайно. Телефонните му разговори, които полицията подслушваше, се отнасяха най-вече до бизнеса му. Имаше няколко обаждания от агент по недвижими имоти, които потвърждаваха, че апартаментът на Демарко на Парк Авеню наистина е обявен за продан. Бе предложена дори оферта, която Демарко каза, че ще обмисли. Около пет-шест пъти се бе опитвал да позвъни на Каролин Макензи, но тя очевидно бе изключила клетъчния си телефон.
— Знаем, че по това време е била на път за Мартас Винярд — рече Ахърн. — Демарко обаче не го знаеше и започна ужасно да се безпокои за нея.