Въведе ме в голяма съвещателна зала. Стените бяха покрити със снимки, лицата, на които бяха уголемени. Някои от тях бяха снимани в помещения, а други — очевидно на открито.
— Тези са правени, когато е изчезнала първата млада жена, преди десет години — обясни Рийвс. — Набавихме ги от вестниците, от телевизионни клипове и охранителни камери. Правени са в и около клубовете, където са изчезнали четирите млади жени. Поканил съм детективския отдел към кабинета на окръжния прокурор да дойдат и да ги разгледат. Може би, просто може би някой от тях ще види връзка, която досега сме пропуснали. Защо и вие не ги погледнете?
Закрачих из стаята и спрях, когато видях лицата на Мак и Ник и някои от приятелите им в онзи първи клуб.
„Всички изглеждат толкова млади“ — помислих си. После обиколих всичките четири стени от един колаж към следващия, а после и към по-следващия. Очите ми търсеха и търсеха. Внезапно се заковах. „Този прилича на…“ помислих си, а после почти се разсмях с глас. Колко глупаво. Дори не можех да видя лицето на мъжа, само очите и челото му.
— Нещо познато? — попита Лукас.
— Не, само снимките на Мак и Ник в онзи пръв клуб.
— Добре. Да идем в кабинета ми.
Настанихме се там. Поднесоха ни ритуалното кафе, а после разказах на Лукас Рийвс какво бях узнала в Мартас Винярд. Той ме слушаше и изражението му ставаше все по-напрегнато.
— Сега изглежда, че Мак е имал много основателна причина да изчезне. Жена, която не е обичал, е носела неговото дете. Той не е искал да се жени за нея. Не е искал да ходи в юридическото училище. Затова, вместо да поеме риска да разочарова родителите си и особено баща си, е предпочел да избяга. Обикновено причината за повечето престъпления е едно от две неща: любов или пари. В случая с Мак основният мотив за изчезването му би бил това, че не е обичал Барбара.
Рийвс се облегна назад в стола си.
— Хора са бягали и заради по-малко. Ако — и повтарям, ако — Мак е забъркан в смъртта на тази първа млада жена, това би могло да обясни и кражбата на лентите от учителката му по актьорско майсторство. Когато я разпитвах аз, а и когато са я разпитвали ченгетата, тя не можа да даде никакво обяснение за изчезването му. Каза само, че от него е щял да се получи превъзходен актьор. Възможно е обаче да й е доверил прекалено много неща и да е решил, че по някакъв начин трябва да си вземе тези ленти. Разгледах записките по случая. Смъртта й е била причинена не толкова от удара по главата, който я е повалил в безсъзнание, колкото от самото падане на тротоара. Точно това е предизвикало мозъчния кръвоизлив, който е отнел живота й.
Той стана и отиде до прозореца.
— Каролин, има въпроси, на които все още нямаме от говор. Дори ако брат ви наистина е забъркан в похищенията, не мисля, че той е изцяло отговорен. — Замълча, а после добави: — Когато се обадих на капитан Ахърн, той не ми разкри пълното съдържание на обаждането на Лизи, но подчерта, че е говорила за Мак.
— Детектив Барът ми предаде какво е казала. — Гърлото ми се стегна, докато повтарях агонизиращите думи на Лизи, а после и своите, които бях изкрещяла на Барът.
— И сте били права. Може да са я принудили да използва неговото име.
— Продължавам да се връщам към факта, че Брус Гълбрайт ненавижда Мак — казах. — Само си помислете колко много трябва да го е мразел, когато Мак е започнал връзка с Барбара. — Заех се да правя предположения. — Може би Брус все още се бои, че един ден Мак ще се върне и Барбара ще се втурне към него. Тя твърди, че мрази Мак, но се чудя дали това е истината. Брат ми беше изключителен човек. Постоянно повтаряше, че Брус не е никаква личност. Когато се срещнах с Брус миналата седмица, поведението му бе откровено враждебно, така че отношенията му с Мак определено не са били на добри познати. Но той е съвсем обикновен на вид и при все че успехът му може да е колосален, обзалагам се, че в личния си живот е скучен и отегчителен. Ник каза, че го наричали „самотния странник“. Той е бил в клуба вечерта, когато е изчезнало първото момиче.
Наблюдавах Рийвс, докато той обмисляше всичко това.
— Чудя се колко сериозно са разследвали господин Гълбрайт преди десет години — промърмори той. — Ще проверя.
Изправих се.
— Няма да ви задържам повече, Лукас — казах. — И се радвам, че сте в моя отбор. — А после се поправих: — А също така и в отбора на Мак.
— Да, наистина съм там. — Той тръгна с мен през чакалнята до вратата. — Каролин, ако ми позволите да навляза в лична територия, ще отбележа, че вие живеете под напрежение, което може да прекърши и най-коравия мъж. Няма ли някое място, където да се измъкне те, да останете сама или с някой близък приятел?