— Защо? — попита Онор.
— Той ме желаеше.
Онор не се усъмни в това.
— И ти отиде при Кайл с добрите новини?
— По това време не познавах Кайл много добре.
— Жалко, че нещата не са останали така — вметна Джейк иронично. — Кога му го каза?
— Преди шест седмици. Тогава той ми говореше за любов и брак в Бразилия. И аз, нещастната глупачка, му п-повярвах… че м-ме обича!
Онор извади кърпичка от пакетчето и я пъхна в ръката на другата жена.
— Издухай си носа.
Неподправената симпатия успокои Марджи. Тя издуха носа си в кърпичката и избърса огромните си, невероятно красиви очи. Една част от Онор изпитваше: тайничко удоволствие, че дори екзотична жена като Марджи може да плаче по такъв начин. Зачервеният й нос определено контрастираше с останалата част от фигурата й.
Марджи издиша на пресекулки, отпи от кафето и си наложи да се съвземе.
— Колко голям е панелът? — попита Джейк.
— Около метър на два — отвърна Марджи.
— Тежък ли е?
— Не както повечето камъни. Но дървената облицовка и рамката го правят неудобен за носене на ръце.
— Кой ти помогна? — продължи атаката Джейк.
— Никой! Не можех да се доверя на никого, освен на единствената си любов. А не е трябвало… да му вярвам — думите й се задавиха в плач.
Джейк й подаде друго пакетче с книжни кърпички и зачака бурята да отмине. Изобщо не можеше да проумее как Кайл се беше справял със сълзите и тирадите на Марджи. Литовците се славеха сред всички прибалтийски народи с лесната си избухливост и силно развито чувство за лична драма. Според Джейк това беше ужасяваща комбинация.
— Съвземи се — сгълча я той най-накрая. — Така няма да помогнеш никому.
Марджи погледна Онор с безмълвна молба. Онор въздъхна, усмихна се и потупа другата жена по рамото.
— Не се притеснявай от Джейк — каза й. — Американските мъже се чувстват неудобно, където има сълзи. Но той ще го потисне засега. — Погледна строго към Джейк. — Нали?
Той погледна часовника си, после хвърли поглед през прозореца. Дори в по-закътаните райони вълните вече образуваха високи стени. А в протока Харо навярно стигаха до борда. Заслонените води около другите острови сигурно не бяха по-добре.
— Поплачи си добре, Джоунс — разреши той. — Изплачи си душата. И без това навън е доста калничко.
— Използваш прекалено много разговорен език — скастри го Онор.
— Мислиш ли, че в момента се вслушва в нещо друго, освен в собственото си хлипане?
Онор сложи ръка пред устните си.
— Може би за теб ще бъде невероятен шок, лютиче, но когато една жена разбере, че е била предадена от мъжа, когото е обичала, има нужда от един хубав рев.
— Не и ти. Явно въпреки целия женски гняв, който изля върху ми, ти все пак си знаела, че в действителност аз не съм те предал.
— Съдебният състав все още не се е произнесъл по въпроса — сопна му се тя. — Не насилвай решението му.
— Примирие, но не и край на войната, така ли?
— Бинго!
В един момент и двамата осъзнаха с притеснение, че Марджи ги наблюдава съсредоточено, сякаш не успяваше да схване думите им.
— Извинявай — погледна я Онор. — Не сме искали да те изолираме. Както несъмнено знаеш, Джейк понякога е много… труден.
— Но разбира се — кимна Марджи смутено. — Той е мъж.
Онор се засмя.
— Добре — каза рязко Джейк. — Значи ти занесе панела на Кайл със собствените си нежни ръчички. И после какво?
— Използвах ръчна количка, не ръцете си. Заедно с Кайл го натоварихме на камиона. След това той отиде да вземе шофьора от кръчмата до брега, спомняш ли си я?
— Помня. И после?
— Не знам. Скоро братът на Кайл…
— Кой от братята му? — прекъсна я Джейк.
— Студеният. Арчър? Така ли се казваше?
— Да.
— Той не прояви особено разбиране — продължи Марджи, като премигваше, за да задържи напиращите сълзи. — Не искаше и да чуе, че Кайл… ме е използвал… за да…
— По дяволите — изруга Джейк под нос. Изчака сълзите й да секнат, преди да попита грубо: — Къде е останалата част от Кехлибарената стая!
Марджи поклати глава и протегна ръце, сякаш искаше да покаже, че в тях няма нищо.
— Никога не съм знаела. Братовчед ми просто ми донесе панела, аз го занесох на Кайл и двамата го натоварихме на камиона, както вече ви казах.
— Значи само братовчед ти знае къде се намира Кехлибарената стая! — попита Джейк.
— Да.
— Къде е той?
— Не знам.
Изражението на Джейк показваше, че не е изненадан.
— Как можеш да се свържеш с него?
— Аз? Това е невъзможно.
— Разбира се, че е възможно. Нали е твой братовчед. Обади се на леля си, баба си или някой друг роднина.