Джейк затвори телефона, пъхна кутията под въжетата на натрапника и го извлече навън на дъжда, на среща с пътния знак на шосето.
19.
След като Марджи си тръгна, Онор се зае да прави салата от сьомга. Тя полагаше голямо усилие да върши нещо обичайно, докато се опитваше да приеме това, което Марджи каза за брат й, когото си мислеше, че винаги е познавала. Току-що бе обезкостила сьомгата, когато на вратата се почука.
— Влизай, Джейк. Вратата е отворена — подвикна тя. Но после си спомни, че не беше. Резето бе спуснато. Да бъдеш мишена бе не само опасно, но и доста неудобно. — Идвам — додаде тя, докато избърсваше разсеяно ръце в джинсите си на излизане от кухнята.
Когато видя непознатата кола, паркирана на алеята, спря като закована.
— Кой е? — попита Онор през заключената врата.
— Елън Лазарус и специален агент Мадер. Бихме искали да поговорим с вас.
— Чий специален агент?
— На американското правителство — отвърна й мъжки глас.
Онор си помисли, че би могла да ги остави отвън на дъжда, но реши да не го прави. Джейк бе поставил Елън на трето място след себе си и Арчър като залог за сигурност.
— Не е хубаво да дразня приятелски настроените — промърмори Онор. Тъжните откровения на Марджи определено бяха развалили настроението й. Не можеше да спре да мисли за Кайл и кехлибара… и все още не можеше да си наложи да повярва, че брат й е крадец. Просто не можеше. Чувстваше, че това е невъзможно.
Онор решително махна резето, отвори вратата и отстъпи назад. Елън и Мадер влязоха и стъпиха на рогозката, която Кайл предвидливо бе оставил пред прага за такива именно мокри дни. Под разкопчаните си водонепропускливи палта и двамата бяха в делови костюми. Мадер беше в спретнато сако на райета. Дрехите на Елън бяха невероятно съчетание между наситено бургундско червено и тъмно синьо. Никой от тях не представи документ за самоличност.
— Предполагам, че би било нахално от моя страна да попитам за някаква легитимация, след като сме на една и съща страна — произнесе провлечено Онор. — Така че ще ви помоля за визитни картички, за да попълня колекцията си.
Елън отвори чантата си, която можеше да побере цяла котка. Мадер бръкна във вътрешния джоб на палтото си. И двамата подадоха на Онор визитни картички. Тя кисело отбеляза, че и Мадер, като Елън, беше консултант.
— Давате консултации по някакъв определен въпрос или? — попита тя и пъхна картичките в джоба на джинсите си.
— Ние разбираме от всичко — осведоми мило Мадер. — Както и да е, ако ви интересува нещо конкретно, можем да извикаме колегите със значките.
— Благодаря, но не мисля, че сърцето ми ще понесе чак такова вълнение — вдигна ръка Онор и се насочи към кухнята. — Можете да ми поговорите тук. В момента приготвям вечеря. Но ако сте дошли да плачете за нещо, по-добре забравете. Носните кърпички свършиха, дори в моята чанта.
Сякаш проверяваше дали Онор казва истината, Елън надникна в черната чанта, която стоеше полуотворена на дивана. И двамата агенти последваха не особено гостоприемната домакиня в кухнята. В духа на неписаното правило, че една жена може винаги да разбере друга жена много по-добре от всеки мъж, Елън взе думата.
— Не ми приличате на човек, който е плакал — огледа я тя.
— Не аз. Годеницата на брат ми — Онор прегледа купчината сьомга за още кости. — Може да сте чували за нея. Казва се Марджи, родена е в Литва.
— Чували сме за нея — кимна Елън, — от няколко седмици се опитваме да поговорим с нея.
— Защо?
За миг Мадер изглеждаше нетърпелив, но в следващия момент го прикри. Елън се държеше така, сякаш изобщо не е чула въпроса.
— Марджи каза ли къде е отседнала? — попита Елън.
— Не.
— Не мислите ли, че е странна?
Онор сви рамене.
— Видях я за първи път. Няма как да преценя поведението й.
— Какво искаше от вас?
— Каквото и всеки друг. Кайл.
— Щом са сгодени, трябва да поддържат някаква връзка — допусна Елън.
— Не и напоследък според нея.
— Вярвате ли й? — включи се Мадер.
— Защо да не й вярвам? Господ ми е свидетел, че сълзите й бяха истински. Освен това, ако знае къде е Кайл, защо й е да идва да плаче на рамото ми?
— Навярно смята, че той може да е изпратил нещо вкъщи — каза Мадер. — Или лично на теб.
Онор загреба от салатата, пъхна я в устата си и задъвка със замислен вид.
— Възможно е.
— Кайл да ти е изпратил нещо? — уточни Елън.
— Не, нека Марджи да си мисли, че го е направил.