— Това е част от една пратка, която получихме със сестра ми — обади се Онор. — Никога преди не съм работила с кехлибар, но той наистина е пленителен. Толкова стар, толкова траен и невероятно чуплив.
Джейк я погледна косо.
— Да не би да сте търговец?
— Не, дизайнер съм. Мъжете от семейство Донован не биха позволили наивни жени да скитат по големия свят и да купуват необработени скъпоценности.
— Много умно от тяхна страна.
— Въпрос на гледна точка.
— Брат ви не се е изгубил в Дисниленд.
Онор присви устни. Телефонът иззвъня. Тя посегна към него с облекчение. Ако отново беше някой репортер, щеше с удоволствие да му затръшне слушалката.
— Донован.
— Здрасти, Онор. Как си?
От слушалката прозвуча дълбокият, нетърпелив, заглушен от разстоянието глас на най-големия й брат.
— Чувам те така, сякаш се намираш на друга планета — каза тя.
— Петропавловск, автономна област Коряк.
— Я повтори?
— В Източна Русия съм, при мои приятели, които не живеят тук. Полуостров Камчатка.
Онор стисна здраво слушалката, а в изтънелия й глас се долавяха страх и надежда.
— Откри ли Кайл? — попита сковано.
— Не.
— Полицията — също.
— Полицията! Да не си им си се обаждала, след като ти казах да не…
— Нямаше нужда — прекъсна го тя. — От три дни ченгетата дебнат като лешояди около къщата на Кайл. Какво става?
Слушалката мълчеше. Тя почти дочуваше мислите, които пробягаха в съзнанието на Арчър.
— Какво искаха? — попита я накрая.
— И те като теб не отговарят на въпроси. Само ги задават.
— Какви въпроси?
— Коя съм аз, какво правя тук, кога последно съм видяла Кайл, кога последно съм се чула с него, дали съм получавала някакви пратки…
Джейк внимателно остави парчето кехлибар обратно в кутията и я сложи на бюрото.
— … дали познавам човек с два липсващи пръста на лявата ръка… — нареждаше Онор, сякаш рецитираше заучен урок.
На Джейк му идваше да изкрещи. Всяка нейна дума му казваше повече, отколкото той искаше да знае за Кайл, за Онор, за кехлибара… но не и всичко. Тя беше или изкусна актриса, която знаеше къде е скрил кехлибара Кайл, или невинна жертва, подмамена в игра за професионалисти.
Надяваше се да е актриса. Но без значение дали беше невинна или виновна, Онор оставаше единственият шанс за Джейк да открие липсващия кехлибар.
— … дали съм сигурна, че нито съм виждала, нито съм чувала Кайл — продължи тя с монотонен глас, — кога се е върнал, защо не се е свързал с мен, когато е кацнал в Сиатъл…
— Какво? — прекъсна я Арчър. — Кога Кайл е…
— Питай ченгетата — сопна се рязко тя. — Това е тяхната версия, не моята. Не съм виждала и косъм от Кайл. Доколкото разбирам, паспортът му е минал през Сийтак. Предполага се, че и той е бил с него.
Брат й избълва поредица от афгански ругатни.
— Сигурна съм, че щях да се съглася с теб, ако говорех този език — изсумтя тя. — Какво става?
— Провери ли пощата на Кайл?
Онор стисна здраво слушалката.
— Пак те питам: какво става?
— А телефонния секретар?
Линията натежа от напрежение и тишина. Както Винаги, Арчър изчака по-малката си сестра.
— Да и пак да — процеди тя през зъби.
— И?
— Не и пак не.
— Продължавай!
— Би било добре, ако знаех какво търся.
— Брат си. Спомняш си го, нали? Кайл, с невероятните очи и очарователната усмивка.
— И откраднатия кехлибар — каза язвително тя.
— Моля?
— Откраднат. Кехлибар.
— Какъв кехлибар?
— Питай ченгетата.
— Това ли е всичко, което казаха? — долетя гласът ми Арчър. — Откраднат кехлибар?
— Да.
— Обработен или не?
— Не ми казаха. Какво е имало в пратката, която изчезна с Кайл?
— Кой е казал нещо за изчезнала пратка с кехлибар?
— Ченгетата.
— Лошо — изсумтя Арчър. — Някой разпространява небивалици.
— Не си и помисляй за мен. Не си ми казал нищо друго, освен да дойда тук и да чакам. Вярно ли е това?
— Кое?
— Наистина ли Кайл е изчезнал с краден балтийски кехлибар на стойност един милион долара?
— Не знам. Така ли казват ченгетата?
— Това намекват — изрече тя отчетливо. — Има разлика. Разлика между това да ти задават въпроси и да те обвиняват за нещо. А Лоуи? Той къде е?
— Когато се чухме за последно, беше все още в Литва.
— А Джъстин?
— В Калининград — каза Арчър. — Фейт с теб ли е?