— Ние не искаме абсолютно нищо. Кехлибарът изобщо не е стигнал до нас, значи никога не е бил наш, за да го изгубим.
По дяволите, помисли си Джейк бесен, но не изрече нищо на глас. Очевидно фамилията Донован криеше доста неща от обичната малка сестричка.
— А какво ще кажеш за самия кехлибар — попита той. — Суров ли е бил или обработен?
Тя се намръщи.
— Не съм сигурна, но мисля, че и двете.
По тялото му пропълзя тръпка на вълнение. Онор беше първият човек, който споменаваше обработен кехлибар, а не току-що излязъл от мините. Освен ако не вземеше насериозно приказките на Елън за Кехлибарената стая. Но съвсем не му се искаше да допуска такъв вариант. Все още предпочиташе да вярва, че Елън преследва призраци.
Последното нещо, от което имаше нужда, бе върху главата му да се стовари открадната Кехлибарен на стая. Да финансираш шепа бунтовници бе едно нещо. Грозно нещо. Но да откраднеш част от културното наследство на една страна бе нещо съвсем друго.
— В какъв вид бе преработеният кехлибар? — попита Джейк равнодушно.
— Какво имаш предвид?
— Стар или нов? Чаши, скулптури, кутии, маси, свещници, мозайки, бижута? Как изглеждаше кехлибарът?
— Много стар. От времето на неолита. Кайл започна да колекционира предмети от каменната ера, когато движеше търговията с нефрит на Донован интернешънъл. Тогава откри малките статуетки и украшения от неолита, изваяни от матов кехлибар. Наричаше го хибриден.
Джейк знаеше какъв кехлибар му описва Онор. Това бе още едно нещо, което бях открили двамата с Кайл: Джейк отдавна се възхищаваше от изкуството на хора, които бяха мъртви от хиляди години. Историята на Кехлибарената стая датираше от много по-близко време — от осемнадесети век, а не хиляди години преди Христа.
Той изпусна още една сподавена въздишка. Елън имаше право да си гони приказни фантасмагории. Той щеше да преследва нещо действително съществуващо: пратка от висококачествен необработен кехлибар. Знаеше как изглежда всяка частица от тази пратка — беше я опаковал лично, — но не знаеше каква част от истината знаят семейство Донован.
— Кайл обикновено превозваше нефрита с останалите покупки за Донован интернешънъл — додаде Онор. — Когато започна да колекционира предмети от неолитен кехлибар, аз реших, че ще ги транспортира насам по същия начин, с търговските пратки.
— Значи част от обработения кехлибар в липсващата пратка е бил древна находка за собствената му колекция?
— Доколкото знам. Но той работеше заедно с още един колекционер.
Джейк се напрегна.
— Кой?
— Наричаше го просто Джей. Кайл много го харесваше. Казваше, че би трябвало да излизам с мъже като него, вместо с… — тя млъкна рязко.
Джейк повдигна едната си вежда в безмълвен въпрос.
— Братята ми мислят, че трябва да излизам с мъже като тях. Упорити. Арогантни. Прекалено силни, за да се чувствам комфортно с тях. Здравомислещи. — Онор въздъхна и добави: — Интелигентни. Неподкупни и способни да командват. Лоялни. В известен смисъл — съвършени.
— Но само в известен смисъл — уточни Джейк сухо.
— Ей, аз съм сестра. Това е повече, отколкото можеш да си представиш.
— Значи ти излизаш с безхарактерни, нерешителни, глупави, слаби мъже.
— Не са глупави.
— Добре. Умни, безхарактерни и слаби.
— Не са слаби. Наистина не са.
— Безхарактерни и нерешителни.
— Внимателни.
— Безхарактерни.
— Добре, съгласна съм — тя се засмя тъжно. — Но никога не бих признала това на братята си.
— Нещо ми подсказва, че те вече го знаят.
— Е, това няма значение. Джей Не-знам-си-кой може да си остане в Калининград и да събира неолитен кехлибар. Нямам нужда от още един силен и арогантен мъж в живота си.
— Съмнявам се, че е чак толкова лош.
— А аз не. Някой, който може да се състезава с Кайл и да спечели битката, със сигурност не е малко крехко цвете или галантен кавалер.
— Те са се състезавали? — попита Джейк изненадан. Кайл определено не приличаше на човек, който обикаля кръчмите, сваля бар дами, изпива бъчви бира и се опитва да отхапе повече, отколкото би могъл да сдъвче.
— Разбира се. Накрая Кайл се е озовал седнал на задника си в локва бира. Джей го проснал там. Но Кайл наистина го уважава. Говори за него, сякаш е доведен брат на господ бог или още един Донован. Всъщност няма кой знае каква разлика.
Джейк не знаеше какво да каже. Очевидно Кайл бе мамил собственото си семейство, както бе мамил и него. Те вярваха, че Кайл е харесвал и уважавал същия този човек, когото бе предал.
Това, че не бе единственият, когото Кайл бе правил на глупак, би трябвало да го накара да се почувства по-добре. Но не стана така. Надяваше се Онор никога да не узнае колко различен е брат й от образа, който си бе изградил. Това откритие бе доста болезнено за него; можеше да си представи какво би причинило то на нея.