— Добре — кимна Джейк. — Какво друго знаеш за брат си и кехлибара?
— Не много. Обади ми се преди около шест седмици и ми каза да започвам да правя проекти за някакъв фантастичен материал, който биха купили само от музеите или много богати колекционери. Току-що бил чул нещо за някакви големи късове чист, необработен кехлибар с размерите по-скоро на статуетки за маса, а не на обеци или инкрустации.
Джейк се надяваше, че не е показал изненадата си. Кайл не бе споменал и дума за такава находка. Но той не бе казал нищо за още много неща, които се въртяха из главата му, както Джейк бе открил напоследък.
— Звучи скъпичко — вметна внимателно.
— Сигурно е било. Такива големи късове са рядкост. Когато Кайл започна да работи в Калининград, го помолих да ми донесе парче чист червен кехлибар с размерите на пъпеш. Той се смя толкова много, че за малко щеше да изпусне телефонната слушалка. Откъде бих могла да знам тогава, че това беше като да искам десеткаратов диамант.
— Хм — беше всичко, което Джейк успя да каже. Самият той едва се сдържаше да не се засмее.
Взираше се в яркосиния екран с надеждата, че лицето му е безизразно като самия екран.
Не се виждаше нито една рибка. Нямаше никаква неравност по дъното. Той прочисти гърлото си и отново се обърна към Онор.
— Значи ще приемем, че търсим нещо по-голямо от човек и по-малко от, да кажем, стая във вилата на Кайл.
— Защо?
Джейк бързо премисли нещата.
— По пътя на логиката. Защо му е да донася тук нещо, което не би могъл да скрие?
— Тогава как го е донесъл дотук?
— Хубав въпрос. Със сигурност ще го попитам.
— Първо ще трябва да го открием.
— Работя по въпроса.
— Оттук ми изглежда, че ловиш риба. И то не много успешно, ако трябва да бъда честна. Добре, че взех пилешко месо за вечеря.
— Аз ще се погрижа за виното.
Онор се усмихна. Прииска й се да познава Джейк по-добре, за да може да целуне извивката точно над брадичката му. Беше се надявала да не й се наложи да прекара вечерта сама в очакване да звънне телефонът, питаща се дали ще чуе добри новини, лоши новини или Змийския поглед.
— Какво очакваш да видиш? — попита тя и се приближи до синия екран. Имаше нужда да мисли за нещо друго, освен за изнервящата тишина, когато казваше „ало“ и никой не й отговаряше.
Джейк се опита да не си поема дълбоко дъх, когато вдъхна сладкия аромат на жена до себе си. Опита се също да не си представя колко хубаво би било косата й да докосне голата му кожа. После се опита да не мисли за устните й, допрени до неговите.
— Джейк? Какво очакваш да видиш?
— Аз… — той остана загледан в екрана няколко секунди, докато се опитваше да намери подходящ начин да й каже, че търси мъртвото тяло на брат й или скрит кехлибар, потопен на дъното с помощта на липсващата котва.
Нямаше подходящ начин.
— Търся риба — изсумтя той. — Това е всичко. Просто риба.
— Екранът ми изглежда празен.
— Така е.
— Джейк натисна някакъв клавиш и на екрана се появи морската карта. Онор пристъпи още по-напред, за да вижда по-добре. Той натисна още няколко клавиша и картината отново се смени. Появи се нов, различен маршрут.
— Поддържай курса, докато навия влакното на въдицата — каза и стана от мястото зад щурвала.
Нямаше начин да не я докосне, докато минаваше покрай нея по тясната пътека. Нямаше начин също да не забележи как при допира дишането й се накъса и устните й се отвориха. И определено нямаше начин да потисне първичния си мъжки инстинкт.
Поне едно нещо работи безотказно днес, помисли си Джейк иронично, докато прибираше въдиците.
— А сега какво? — попита Онор, когато той се върна в кабината.
— Сега ще проверим дали резервоарите им с гориво са пълни като нашите.
10.
След десет часа и петнайсет места за риболов Джейк разполагаше със същото, с което бе започнал деня: въпроси без отговор и болки в чатала.
Това съвсем не му помагаше да повиши градуса на настроението си. Устремен към шестнайсетото място за риболов, той здраво настъпи газта, дори и само за да си достави удоволствието да види как пълзи флотският бейлайнер. Змийския поглед не бе издържал. Преди няколко часа бе отбил да зареди във Фишерманс бей и все още не ги беше догонил. Другият бейлайнер бе изостанал за известно време, но ги бе открил безпроблемно отново. Директната връзка с бреговата охрана явно беше от помощ.
Добрата новина беше, че Онор бе толкова изнервена, че той успя да я въведе в някои основни правила на риболова. Беше й говорил за невероятното изкуство да замяташ примамка и да ловиш риба чрез хвърляне на взрив. Взривяването не я заинтригува особено. За разлика от хвърлянето на примамка. Тя имаше вроден усет за точния момент и точния подход.