— Почакай да видиш Фейт.
Усмивката му избледня. Предвид създалата се ситуация, едва ли занапред щеше да среща, когото и да било от семейство Донован. Поне не при благоприятни обстоятелства.
Той вдигна бинокъла и огледа бреговата линия. Не му отне много време. Освен че беше малко и необитаемо, островчето бе покрито със скали, с изключение на неравната редица ели.
— Нещо интересно? — попита Онор.
— Нищо необичайно.
Той насочи вниманието си към компютъра и зададе няколко команди на морската карта. Картината на екрана се смени. После отново.
Онор разбираше само, че Джейк гледа някаква карта — морска карта, поправи се тя безмълвно. Но не можеше да проумее какво точно изобразява картата. Би могло да е обратният маршрут към Анакортес или пък дъното на северната част от Тихия океан, оцветена в синьо и изпъстрена с малки черни тиренца, които се простираха във всички посоки.
Когато картината отново се промени, Онор надникна през рамото на Джейк. Както обикновено, не разбра нищо. Тя се наведе, за да вижда по-добре. Неговата близост й припомни времето преди зазоряване, когато той погледна ръбчето на късата й нощна тениска и мъжествеността му се надигна като феникс, възкръсващ от пепелта.
Ще престанеш ли да ме зяпаш?
Гняв, объркване и някаква гореща тръпка се разляха по тялото й. Тя бързо отстъпи назад и се огледа, като се опита да мисли за нещо друго, а не за мъжественото тяло на Джейк Малори.
Той извика на екрана последния маршрут, който имаше да провери — или поне последния, който бе открил в компютъра. Маршрутът беше доста встрани от обичайните места за риболов и мореплаване. Водеше до плитководна местност, обсипана с малки островчета, рифове и скали, които бяха познати, но не бяха отбелязани със сигнални светлини или буйове.
Това съвсем не беше място, където би искал да се промъква по време на късния следобед и затихващия отлив. Във всички случаи нямаше достатъчно време да мине по следващия маршрут, да го провери и да се върне на малкия кей, преди да се стъмни съвсем.
Джейк настрои радара на по-голяма честота. Нещо се приближаваше от изток. Без съмнение беше зодиакът. Погледна косо към Онор. Тя правеше всичко възможно да не го гледа със замислените си, гладни очи. Оставаше само да нахлупи на главата си кошчето за боклук.
Той напълно я разбираше. Колкото повече я гледаше, толкова повече му харесваше гледката. Ако не се случеше нещо, което да намали сексуалното привличане помежду им, Джейк щеше да извърши нещо наистина глупаво.
Едва се въздържаше.
Той процеди някаква ругатня, бесен на себе си, задето не можеше да откъсне разума от чатала си. Погледна ехолота. Нищо не се виждаше. Превключи на морската карта и измери разстоянието. Погледна часовника си, после и небето. Вече нямаше време да свършат нищо полезно.
Затова пък имаха предостатъчно време да натворят нещо наистина глупаво.
От друга страна, можеше да отиде на риболов. Истински риболов, а не само напразно влачене на примамки по водата, без значение от времето и прилива.
— Питам се дали кралете все още се навъртат около Фалкон клиф — каза той на глас.
— Крале? — попита Онор. — Като в монархия?
— Като в място, заредено с чист динамит с размери дванадесет на шестдесет и пет фунта. Готови да опитат току-що подострените ни кукички.
— Рибите са крале?
— В близката околност — да.
— Искаш да кажеш, че наистина ще ходим на риболов?
— Точно така.
— По дяволите!
— Погрешен отговор — изсумтя Джейк, форсира моторницата и я обърна обратно. — Нужен е ентусиазъм, забрави ли?
— О, едва се въздържам. Да тръгваме веднага, много те моля… и така нататък.
— Ентусиазмът ти все още не е на нужното ниво. Но не се притеснявай, ще ти дам доста шансове да го упражняваш.
Зодиакът се приближаваше доста бързо, след като Тумороу се върна назад; Джейк вдигна ръка за поздрав, когато се разминаха. Конрой не му отговори. Но и не се опита да ги проверява. Очевидно цялата тази работа го отегчаваше толкова, колкото и самия Джейк.
Онор въздъхна и се загледа в тъмните води, които се плискаха в носа на Тумороу. Опитваше се да не мисли за Кайл, за липсващия кехлибар и за убития човек.
— Искаш ли да поговорим? — попита Джейк.
— За какво?
— За това, заради което си толкова мрачна.
— Не, благодаря. По-добре да говорим за нещо друго.
— Добре. Сама ли живееш?
Озадачена, тя вдигна поглед към него.
— Нали каза, че искаш да говорим за… — подхвана той.
— … за нещо друго — довърши Онор сухо. — Живея заедно с Фейт в Северна Калифорния, но обикновено едната от нас отсъства.