— С какво се занимава сестра ти?
— Превръща моите проекти в спиращи дъха предмети на изкуството. Докато тя се труди над тях, аз обикновено пътувам в търсене на нови материали по изложбите в цялата страна. Когато се върна вкъщи и се заема с проектите, тя на свой ред обикаля за необработени материали.
— По този начин ли се сдобихте с кехлибара, който видях на бюрото ти?
— Не. Кайл ни го изпрати.
Ръцете на Джейк се вкопчиха здраво в щурвала. Обаче не каза нищо.
— Всичките ни братя са нащрек за материали, които бихме могли да използваме — продължи тя. — Дори старият Донован колекционира за нас.
— Баща ти и братята ти участват в бизнеса наравно с вас?
— С някакви си жени? — отвърна му тя. — Прехапи си езика. Донован интернешънъл е последният от клубовете на истинските мъже.
Въпреки че тонът й бе ироничен, в думите й не се долавяше истински гняв. Двете с Фейт се бяха научили да бъдат благодарни, че са жени. В известен смисъл това им помагаше да се измъкват по-лесно от доброжелателната тираничност на Доналд Донован. Арчър бе извоювал свободата си със свирепост, която все още бе легенда в семейството. Лоуи и Джъстин се бяха съюзили и по този начин бяха сразили стареца. Кайл все още се бореше. Той носеше и допълнителния товар да бъде най-младият мъж в семейството, което означаваше, че понякога му се налагаше да мери сили и с по-големите си братя.
— Донован интернешънъл — повтори Джейк провлечено, вперил поглед в радара. Сега се виждаха три лодки. Очевидно Змийския поглед бе успял да открие яркооранжевия зодиак на бреговата охрана. — Чувал съм това име някъде…
Както се беше надявал, Онор захапа въдицата.
— Вероятно на Уолстрийт — каза тя. — Компанията на баща ми открива, обработва, купува и препродава метали и редки минерали.
— Хубаво място. Братята ти никога няма да страдат от липса на работа.
— Противно място. Те искат да бъдат шефове.
— И в рая има змии.
— Е, братята ми подминаха старата змия и основаха своя собствена компания, Донован — скъпоценни камъни и минерали.
Джейк се усмихна въпреки типично мъжкия глад, който бушуваше в кръвта му всеки път, когато помислеше за меките устни на Онор и за още по-мекото й тяло.
— Значи синовете се конкурират със стария си баща, така ли?
Онор потръпна при спомена.
— Стана много забавно, когато татко откри, че е бил надхитрен от собствените си синове.
— Лиши ли ги от наследство?
Тя изглеждаше шокирана.
— Разбира се, че не. Татко може да е вироглав и упорит, но не е жесток. Цяла година мъжете ходиха по разни изследвания за минерали. Когато татко се убеди, че момчетата могат да се справят и без него, им предложи съдружие.
— Те приеха ли го?
— В известен смисъл. Работят с него на базата на договор, но Донован интернешънъл не е единственият им клиент. Не е дори най-големият.
— Умно.
Джейк вече знаеше всичко това. Мъжете Донован, с които бе общувал, бяха толкова интелигентни, колкото и твърдоглави.
— Предполагам. Но на всички празнични и семейни сбирки татко моли отлъчилите се агнета да се върнат в стадото, а агнетата правят всичко възможно да останат далече от стария вълк.
Мисълта за братята Донован като агнета накара Джейк да се изсмее високо.
— И твоите празници ли протичат така? — попита Онор.
— Как?
— В семейство, в което всеки се бори за надмощие.
— Не. Прекалено сме далеч един от друг.
— Звучи… самотно.
Джейк смени курса, заобиколи малък остров, прекоси някакъв тесен пролив и изключи мотора в основата на назъбена скала. Натисна силно един от бутоните. Ехолотът освети в синьо и червено долния екран.
Онор не си направи труда да го попита къде се намират. Дори с морска карта й беше трудно да разбере за кой от островите Сан Хуан става дума. Имаше толкова много острови и много от тях бяха толкова малки, че представляваха само назъбени скали. Беше опитала да се ориентира по морската карта, докато се придвижваха от място на място, но само я заболя главата, а стомахът й се сви на топка.
— По дяволите! — изруга той. — Те са тук.
Тя се наведе, за да вижда по-добре. Екранът изглеждаше така, сякаш някой бе драскал безразборно жълти тирета на дълбочина от четиридесет до деветдесет фута. Преди да успее да попита дали разпръснатите цветни точки са риби, Джейк изчезна. Тя го последва на кърмата и го наблюдаваше, докато той запали помощния двигател и постави въдиците. Те обаче не я интересуваха. Поглъщаше спокойните, пестеливи движения на Джейк.
Той отдаде присъствието й на желание да научи повече за риболова.
— След като измъкнем от водата всичката мъртва риба, приключваме за днес — каза Джейк. Наведе се над бялата пластмасова кофа и извади отвътре стръвта, която висеше от ръба. — Знаеш ли какво е това?